Коментари на: SOS – Зелеви сарми в гръцки стил

От: Йоана Петрова

Йоана Петрова — Thu, 24 Nov 2011 16:06:26 +0000

За мен е радост!

За белтъците в плънката не съм сигурна, но теориите ми са две. Едната е чисто практична – оползотворяване на две цели яйца в рецептата, като жълтъците задължително са нужни за сос авголемоно, а белтъците отиват в плънката.
Втората теория е, че белтъците в плънката създават въздушност и същевременно слепват съставките, така че да не бъдат ронливи, когато се среже сармата. Получава се приятна текстура, която не се разпада.

От: Валентина Чойнева

Валентина Чойнева — Thu, 24 Nov 2011 11:12:11 +0000

Харесвам много твоя блог и ми доставя удоволствие да чета от време на време рецептите.Рядко ги пробвам, защото съм заклета традиционалистка )), но научавам много интересни неща. В тази рецепта ме заинтригуваха разбитите на сняг белтъци, които се слагат в плънката, каква е ролята им? Благодаря.

От: Йоана Петрова

Йоана Петрова — Sat, 19 Mar 2011 18:13:28 +0000

Е, чак пък огромна. Авголемоно се приготвя по различен начин за различните цели. Може да бъде на супа, като застройка или в комбинация с бешамел за сос на сармички най-често.
Има няколко начина за приготвянето му и несъмнено всеки прави този, който му допада. Може да се използват само жълтъци с лимонов сок. Може да се добави царевично нишесте или брашно ако искаме авголемоно да сгъсти повече ястието или соса. Може да се използват цели яйца, а също и както казваш ти да се разбият белтъците отделно. Но няма правила.
Ето едни гюверлакя авголемоно без да се разбиват отделно белтъците. И това е един от най-често използваните методи – с цели яйца и лимонов сок.

От: Анонимен

Анонимен — Sat, 19 Mar 2011 17:28:33 +0000

dopuskao ogromna gre6ka za sos avgolemono… razbivat se po otdelno beltazi na sniag. razbivame galtazite s limonovia sok smesvame dvete 4asti na iaizata i sos e gotov. po prinzip go izsipvat v supite ili po to4no zastroivat predino giuverlakia…

От: зъболекар

зъболекар — Fri, 06 Aug 2010 13:48:25 +0000

моята баба пък и казваше гушки

От: mariyazd

mariyazd — Thu, 15 Apr 2010 06:49:32 +0000

Благодаря ти Йоана ,
направих сърмите след консултацията с теб, станаха много вкусни . Следващия път ще ги напълния с плънка без термична обработка , и съм сигурна че също ще са толкова апетитни.

От: Ирина

Ирина — Wed, 14 Apr 2010 18:28:23 +0000

Тези сарми изглежда БОЖЕСТВЕНО! Аз пък не мисля, че е задължително да се правят само в студените сезони, ето че с прясна зелка и в началото на пролетта е едно прекрасно предложение. Още утре ще се възползвам от идеята. Благодаря ти, Йоана!

От: Дина

Дина — Wed, 14 Apr 2010 09:57:08 +0000

Йоана, не мога да спра да се радвам и възхищавам на начина, по-който разказваш и описваш всичко в блога си. Вълшебство!

От: маргарита

маргарита — Tue, 13 Apr 2010 14:30:54 +0000

браво за идеята, Йоана! браво и на идеята на галика, не бих се сетила за сос карбонара и болонезе на сърми и варенето на листата зеле!
до следващата пролетна идея за хубава рецепта!

От: galika

galika — Tue, 13 Apr 2010 09:18:05 +0000

OOO, Йоана, какви хубави спретнати сърмички си направила! У нас обикновено сърмите се правят през зимата, и то с кисело зеле…За първи път опитах такива с прясно зеле, когато бях в Италия миналата зима. Приготвяше ги Наташа, рускинята с която работехме заедно, за някой семеен празник на италианските собственици. Тя им казваше „голубци“ (гълъбчета) и всички ги обожаваха, но никой от италианците не се хващаше да ги прави. Според тях това си беше голям чанч да готвиш толкова време едно ястие, а и сръчност се изисква… Интересното беше, че Наташа отделяше листата на зелката още сурови, например избираш си 15-20 листа, и после ги слагаше да се варят в подсолена вода, затиснати с чиния. Техните зелки бяха някак рехави и лесно се отделяха листата цели. Мисля, че омекваха много по-бързо.. Но това са подробности от пейзажа ) След това, в зависимост от пълнежа, може да се направи различен сос. За постните сърмички – сос карбонара, за месните вървеше сос болонезе. Наистина са божествени, ще пробвам да ги приготвя!
Благодаря за идеята!