Срещам известно предизвикателство в приготвянето на индийски десерти. За съжаление, повечето продукти, необходими за един автентичен индийски десерт, не се намират лесно. Това не ми пречи да откривам алтернативни продукти и разбира се рецепти. Но предизвикателството и повечето неуспехи са свързани с технологията на приготвяне, която е характерна за повечето десерти от Индия. Сваряването на пълномаслено прясно мляко със захар и подправки, до неговото карамелизиране със завидна гъстота е най-трудното нещо, което съм опитвала до сега. Освен търпение (отнема време), здрава ръка (непрекъснато разбъркване) и зорко око (постоянно наблюдение за загар) ти трябва и нюх (той май е вродено свойство).

Опитвала съм няколко рецепти на такива десерти и съм претърпяла също толкова неуспешни опити. Да се откажа е най-лесното нещо, което мога да направя. Но не бива. Защото кулинарния дух е в мен, а насреща е Иван. Да, той може много да ти разказва за тънкостите и незнайните подробности на индийската кухня. Следвайки негова рецепта, сътворих една импровизация на бенгалски десерт, в постен вариант.

Особеностите и изненадите в този десерт идват от използването на прясно настъргано месо от кокосов орех. Разликата във вкуса с масово използваните сушени кокосови стърготини е огромна. Долавя се познатия вкус на кокос, но много по наситен и маслен. Добавеното от мен кокосово мляко и кокосово масло (като постен вариант) съвсем обогатиха този вкус.

Борбата с кокосовия орех бе по-трудна отколкото си представях. Тук на помощ идва списание „Меню“. В брой 33 (м. февруари) има подробно описание от шеф готвача на списанието Ивелина Иванова, как да се доберем до месото на кокосовия орех. За да пробия едно от „очичките“ на ореха използвах тирбушон. (В списанието е описано използването на дървен шиш.) Изцедих кокосовото мляко (не се прилъгвай да го изпиеш). Поставих дървена дъска на пода (да не рискувам с новия кухненски плот), върху нея кърпа и застопорих кокосовия орех върху кърпата. Следваха няколко, според мен и моите силови възможности, силни удара с чука за месо. Аха, да поддаде, но не. Трябваха му още много такива удари. Накрая кората се разцепи, а под нея се разкри желаното нещо – кокосовото месо. Оттук нататък е лесно. Отрязах си необходимото количество и го настъргах на едро ренде.

Последва малка суетня около карамелизирането на млякото. Важно тук е това да става на слаб, до умерен огън. Не бях сигурна колко време ще ми отнеме сгъстяването и колко гъсто трябваше да бъде, затова се доверих на вътрешния си глас и след двадесетина минути варене махнах тенджерката от котлона. В последствие се оказа, че времето е можело да се удължи с още поне 15-20 минути. Но както и да е. За да мога да оформя десерта на топчета (бонбони), се наложи да добавя повече бадемово брашно от предвиденото. В крайна сметка, получените бонбони ми харесаха и като консистенция и на вкус. Затова ти предлагам рецептата на моята импровизация.

Постни бонбони с пресен кокос и бадеми

По идея от cookbook.ivanmark.com

Продукти:

• 300 гр. бяла захар
• 40 гр. кафява захар Muscovado
• 120 мл. течна глюкоза
• 120 мл. кокосово мляко
• 100 гр. прясно настъргано месо от кокосов орех (на едро ренде)
• 200 гр. бланширани бадеми, фино смлени
• 1/4 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 2 супени лъжици органично кокосово масло

В тенджера се смесват двата вида захар, глюкозата и кокосовото мляко. Слагат се на умерен огън и се разбъркват докато захарта се разтопи и сместа стане еднородна. Тенджерата се покрива с капак и сместа се оставя да заври. Вари се 3 минути с капак. След това капака се маха и температурата на котлона се намаля.

Сместа се вари без разбъркване около 20 минути докато започне да се сгъстява. Маха се от котлона и се добавят останалите продукти. Разбърква се добре. Трябва да се получи меко тесто. Оставя се за кратко да изстине и от него се оформят бонбони. Овалват се в сушени кокосови стърготини.

Съхраняват се в добре затворена кутия. След известно време стягат и стават по-твърди, но запазват дъвчащата си консистенция. След два дни престой ми харесаха повече, отколкото прясно приготвени.

Забележка: Заглавието на поста ми дойде изведнъж и реших да не го променям, въпреки че ми хрумнаха и други идеи. Това ме накара да се замисля: Има ли импровизация с очакван резултат? Да, определено след като си се захванал да приготвяш нещо, имаш някаква идея за крайния резултат, но в повечето случаи се изненадваш.

Кои са твоите импровизации с неочаквано изненадващ резултат?