Ако ти трябва нещо, което да обединява всички вкусове в едно, да е много spicy (ще ми се да има подходяща и звучна дума на български) и да ти остане дълъг спомен на небцето от него, то това е чатни. Самата дума стана любима на Вальо, не спира да я повтаря, може би заради звучността й, а може би, защото много му хареса чатнито, което приготвих. Сладко-кисело, плодово-зеленчуково, леко пикантно и с много аромати. Не знаех, дали ще издържат стомасите ни на това, но щом пиша този пост, значи всичко е наред. 
Това е първото чатни, което приготвям и опитвам. До сега не съм имала смелостта да включа толкова подправки в нещо, което съдържа и зеленчуци и плодове, и захар, и киселина… Несъзнателната ми преориентацията към по-пикантни храни ме въвлече в този микс от аромати и възбуди любопитството ми.
Чудех се, по кое време на деня се яде чатни, в коя част на обяда или вечерята се сервира, с какво най-често се допълва. Преди да прочета по-подробно за чатни в Уикипедия, „Меню“ и други източници на информация, мога да заявя, че това чатни може да се яде по всяко времена деня. Най-добре с пресен хляб. Третирам го като по-пикантно и ароматно сладко. Химията тук прекрасно работи за мен, като обединява всички тези вкусове и мисля, че това няма да е последното ми приготвяне на чатни. Тази игра с вкусовете ми харесва.
Чатни от ябълки и домати
Рецептата е от книгата Fat-Free Vegetarian
Продукти:
- 350 гр. домати
- 350 гр. ябълки
- 1 глава стар лук
- 1 скилидка чесън
- 60 гр. обезкостени фурми
- 1 червена чушка
- 1 малка люта чушка
- 1/2 чаена лъжица червен пипер на зърна (може да се използва черен пипер, но предпочетох червен, заради по-мекият вкус)
- семенцата от 1-2 шушулки кардамом
- 1/2 чаена лъжица семена от кориандър
- 1/2 чаена лъжица семена кимион
- 1/2 чаена лъжица куркума
- 1/4 чаена лъжица сол
- 150 гр. захар
- 50 мл. оцет от шери
- 100 мл. вода
Доматите се срязват от едната страна на кръст с остър нож. Потапят се във вряща вода за 30 секунди. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода. Обелват се и се нарязват на дребни кубчета.
Ябълките се обелват, почистват се от семената и се нарязват на дребни кубчета.
Лукът, чесънът, фурмите, сладката и лютата чушка (без семената) се нарязват на ситно. Всички продукти без червената чушка се слагат в тенджера.
В дървено хаванче се смесват пиперът, семената кардамом, кориандърът и кимионът. Счукват се и се изсипват към продуктите в тенджерата. Добавят се куркумата, солта, оцета и водата. Тенджерата се слага на умерен огън. Чатнито се вари 30 минути като се разбърква периодично. Добавя се нарязаната червена чушка и варенето продължава още 30 минути докато се сгъсти. Внимава се да не загори и се разбърква често.
Съхранява се в добре затворен съд (буркан, пластмасова кутия) в хладилник.
За по-дълго съхранение, докато чатнито е топло се изсипва в стерилизиран, затоплен буркан. Затваря се плътно с капачка и се съхранява на хладно и сухо място.
Забележка: Не съм сигурна как е най-правилно да се произнесе думата chutney. Транскрипцията от английски ми казва, че е чатни. Но на български, от различни източници я срещам я и като чАтни, и като чЪтни. Някакви идеи?
Разгледах „Списък с транскрибиране на географските имена от Индия“ с кратък предговор с основни правила за предаване на гласни и съгласни. Като цяло U, независимо къде в думата се намира, се предава като У. А съчетанието /ey/ се предава като ей. По тези правила би трябвало да е чутней. Но последното изречение в книгата решава всичко – „Само чрез консултация с носител на езика може да се стигне до определен извод“.
Аз от индиец съм го чувал произнесено „чътни“.
А рецептата е страхотна!
Не винаги U се транскрибира като У – зависи от правилата сандхи за свързване на гласните със съгласни, но това определено изисква познания по санскрит, или поне на хинди. Например, ау се предава като о. Мнго често срещам погрешно изписване на аюрведическия термин капха като кафа, а в санскрита няма буква и звук ф, но има пх в допълнение към п и х.
Изглежда много апетитно, макар и доста силно за моя вкус. Непознати са ми всички тези пикантни подправки, особено пък в съчетание с ябълки и домати. Но пък докато не опитам, няма как да знам
П.П. В американски предавания и клипчета съм го срещала като чЪтни, а ако взема предвид познанията ми по английски и ако видя думата, ще я прочета също чЪтни
Скъпа Йоана, ако беше прочела повече от 3 книги в живота си, може би щеше да имаш езикова култура и може би щеше да знаеш, че spicy на български се превежда като пикантен.
А чатни/чътни у нас се налага като дублетна форма.
Тук, идеята да използвам тази дума (spicy), е че с нея мога да кажа повече от пикантно. Думата се използва за рецепти, които са не само пикантни, но и много ароматни и богато подправени.
Може би не си схванал идеята, но след като започнахме този дебат, предложи ми българска дума, която да е еквивалент на посочените три, по-горе.
Ето заради такива лайнари,пардон лингвисти цялата ни държава е на този хал.Това са хора,които нищо добро няма да направят в живота си,но ще намерят кусури на всеки,който се опита да създаде нещо с душа и сърце.
300 000 книги да си прочела,нищо не си научила.Само си си загубила времето.
Здравейте, Йоана! От около година редовно следя блога Ви е Ви поздравявам за прекрасните рецепти, енергия и позитивизъм, които извират от него и обгръщат читателя като нежен слънчев воал!
Искам също така да отбележа, господине/госпожо Лингвист, че тонът Ви е излишно груб и обиден. Това прекрасно място и авторката му не заслужават подобно отношение и ако не Ви харесва, може да спрете да го четете или да неправите по-мека забележка.
Още веднъж поздравления за усмивките, които предизвиквате у читателите си, Йоана!
И още нещо – смятам, че читателите на блога не трябва да се впускат в излишно ожесточена дсикусия по отношение на по-неприятните коментари, защото по този начин създават твърде голямо напрежение, което опорочава първоначалната му идея като едно приятно местенце в Блогосферата. Най-доброто лекарство срещу дребнотемието и дребнавостта е пренебрежението
Spicy наистина е пикантен, макар че нямаше нужда от лични нападки. И точно както повечето българи, повечето индийци разбират пикантен като лют
А думата звучи като „чътни“ с ударение на втората сричка, което значи, че си е ок да се пише „чатни“.
Ще се радвам да видя още такива рецепти
Комбинацията на всичките тези подправки и пикантни вкусове . . . . заинтригува ме! Определено!
Здравей Йоана. Имам всички съставки, освен оцета от шери, но искам да пробвам рецептата. Какъв оцет мога да исползвам, ( докато си набавя необходимия оцет) за да не разваля рецептата. Благодаря те.
Опитай с ябълков оцет или сайдер.
Здравей Йоана. Преди всичко, искам да те поздравя за чудесното чАтни. Много добра рецепта, въпреки че точно в този си вид не съм я изпробвал, но ще наваксам при първа възможност. ЧАтни се използва главно в Северна Индия, докато в Южна го произнасят повече като чЪтни. Отделно, че в този субконтинент има към 2000 диалектна и на някои местни наречия чатни изобщо не звучи така – има си други имена и призношения. Лично аз си го наричам чатни, както и почти всичките ми познати индийци. Надявам се това да сложи край на спора. Една гореща, люта, пикантна подробност: Виждал съм във Варанаси как готвачите слагат по една пълна шепа люти червени чили на съвсем малки количества чатни. Но това е подробност, която по-добре да не се прилага в български условия по разбираеми причини.
Иване, тебе чаках цял ден.
Да, определено въпросът за „А“ или „Ъ“ приключи с твоят отговор. Благодаря, че споделяш знанията си.
Една шепа чили? Със сигурност стомасите ни няма да ги понесат.
Без да имам претенции за перфектен английски или дори български, разбрах какво иска да каже авторката. Понякога може би е достатъчно да си добронамерен.
Отбелязвам рецептата, макар че едва ли ще я пробвам скоро. Имам да събирам доста съставки.
Йоана, рецептите ти са страхотни, независимо дали ги чъткам или чаткам, дали се използват чужди думи или не! Те са смели, оригинални, вдъхновяващи и опияняващи!
Подкрепям напълно Свил – със сядането си на компютъра, първо проверявам блога на Йоана и не ме интересува грамотно ли се изразява или не. Много от рецептите й съм ги пробвала и са невероятни. Благодаря ти, Йоана. А, тия лингвисти да хванат тигана и да си изпържат ако могат поне едно яйце.
Аз също бих искал да ти благодаря Йоана, че споделяш своя опит и умения. Независимо от пристрастията ми към Индия и нейните регионални кухни, аз готвя и по рецепти от твоя блог.
Може би, в духа на коментарите към тази рецепта, трябва да добавя и някои други уточнения – например за кърито, така популярно на Запад. Всъщност в Индия къри или по-точно – кАри – се наричат листата на един вид дърво. Те наподобяват тези на лимона, но по вкус се доближават до дафиновия лист. В Тамил Наду с кари обозначават всеки сос, който съдържа подправки. От там, по време на английското колониално владичество, думата преминава в английския и се използва с днешното й значение. Дори и в Индия в наши дния я използват като catch-for-all за смес от подправки (вместо масала).
Същото е положението и с танудри. Почти всеки го свърза с пиле, а тандури означава просто нещо, което е изпечено в тандур – вид глинена пещ, широкоизползвана в Индия. За пример ще дам нашата мусака, която може да се преведе като алу тандури на хинди
Браво Йоана. Много ми хареса на вид и на съставки. Ще чакам някой да ми го приготви за да не сбъркам нещо важно.
Изглежда много добре:) Мисля че въпреки напръв поглед несъвместимите съставки ще го пробвам:)
Честита Баба Марта!
С пожелание за много здраве и усмивки!
Честита Баба Марта!
Включвам се с малка „лингвистично-културологична“ вметка. Мисля, че нашенската лютеница е вид индийско ча/ътни. Т. е. Това, което си приготвила е вид лютеница…. , ако наистина е важно да се намери българска дума.
А! И рецептатат звучи много вкусно, браво!
Само донякаде е така – нашата лютеница си е едно типично чатни. Зеленчуково чатни. В Индия чатни се приготвя и от плодове, а също така и от свежи растения или билки. Например има спаначено чатни с кокосов орех, което е сладко-люто.
Съгласявам се с Иван. Но според мен чатни (независимо дали е с плодове и/или зеленчуци) се отличава от нашенската лютеница по подправките. Винаги има някаква пикантерийка
(нетипични за българската кухня подправки) в чатни.
Здравей Йоана,
любопитно ми е дали от някъде може да се закупи готово приготвено чатни, консервирано или не знам как съхранено, в смисъл за такива като мен дето само въздишат по рецептите, а не могат да си направят.
Много бих искала да опитам и ми е интересно дали има места, където се предлага?
Краси, не съм виждала да се продава готово чатни. Но не ми пречи да се разтърся.
Ако открия нещо ще пиша.
Не е трудно да си приготвиш чатни. И не е задължително да слагаш от всички подправки. Може да добавиш аромати по твой вкус.
И на мен ми се прияде! Който е от София, нека сподели, ако е срещал в индийските магазини купешко чатни и ако си е взел, какво е съдържало и дали му е харесало, разбира се.
Относно произношението на chutney – индийците са много повече „англоговорящи“ от нас, така че влиянието на английският си има значение. Според мен се е наложило именно този начин на изписване на английски на тази дума, точно защото в повечето диалекти се произнася по този начин – с ударение на първата сричка и с „а“ клонящо към „ъ“ като в „къща“ – повечето учили английски език знаят този пример. За мен поне това е логиката. Иначе, ако беше по-разспространен варианта с ударение накрая – чатнИ (ей) – щеше и на английски да се изписва по съвсем друг начин.