Тези дни ме връхлитат много емоции. Все хубави. В онова настроение съм, което ме кара да си тананикам, да мечтая и да се усмихвам, дори сама на себе си. Предстоящото преместване (сменяне на квартирата) ме въвлича в дизайнерски хрумки (нетипично за мен) за мечтаната по-голяма кухня. Обикалям по магазините и си харесвам разни дървени шкафчета изглеждащи старинно (стил Рустик), мислено си подреждам върху тях много бурканчета с подправки, шарени купи, меки кърпи.

Друг шкаф, за кулинарните книги, ми привлича вниманието. Голям е, ще събере колекцията, че даже и още. Някъде там, ще има и кътче за сувенири и подаръци от вас, читателите. Първи, преди всички ще стои ето този есенен ангел, изработен от Рос.

Ангелът, долетя при мен така спонтанно и изненадващо. А моят ангел, вече ще си има компания.

Докато оправя всичките досадни неща около преместването, вероятно е постовете да прекъснат. Обещавам, само за малко. Но след това, двамата с Вальо ще готвим заедно (защото вече ще има място ), а и той става все по-добър в кулинарните импровизации. Ще стои редом до мен, като добър дегустатор и критик. Да, понякога критикува и дава интересни предложения. На теория е много добър, но скоро го видях и в действие.

Прибирайки се вкъщи след работа, виждам Вальо, запретнал ръкави, реже нещо и реди в тавичка. Любимите му картофи. Веднага ме попита: „Какво още да сложа тук?“. А моят отговор, без да се замислям дори за секунда бе – зехтин, чесън и мащерка. Хубаво е някой да ти приготви нещо семпло, но много вкусно, защото знаеш, че е приготвено с любов.

След вечеря, на свой ред аз поднесох десерта. Извадих бурканче с еликсир. Еликсир с дюли. Поширани в захарен сироп с Bourbon Vanilla от остров Мадагаскар и звездовиден анасон от Египетския пазар в Истанбул. Не ти трябва повече, за да се отпуснеш и да замечтаеш.

Докато Вальо дъвчеше бавно от пошираните дюли, започна да обяснява за вкусовете, които усеща и как му въздействат. За момент помислих, че ми говори за някакво вино. Така умело успя да опише този елексир с дюли, че и аз започнах да дъвча по-бавно и да се опитам да уловя това, което той вече беше хванал. Сега е твой ред.

Поширани дюли в захарен сироп с ванилия и звездовиден анасон

Адаптирано от alwaysorderdessert.com

Продукти:

• 2 големи дюли
• 300 гр. захар
• 1 шушулка ванилия
• 3 звездовидни анасона
• 1 супена лъжица едро настъргана лимонова кора
• около 800 мл. вода

Дюлите се измиват добре. Разрязват се и се почистват от семената и твърдите части около тях. Нарязват се на парчета с дебелина 1-1,5 см. Не се белят. Слагат се в тенджера заедно със захарта.

Шушулката ванилия се разполовява. Семената се отделят с нож и се добавят към дюлите, заедно с шушулката, звездовидния анасон и лимоновата кора. Изсипва се водата. Нивото и трябва да бъде около 2-3 см. над нивото на дюлите. Тенджерата се слага на силен огън. Когато течността заври температурата се намаля и дюлите се оставят да къкрят за 2,5 – 3 часа. Захарния сироп ще се сгъсти, ще се редуцира на половина и ще стане по-тъмен. Дюлите също ще променят цвета си и ще омекнат.

Когато са готови, тенджерата се маха от огъня. Дюлите се оставят да изстинат в сиропа. След това ги сложих в бурканче, заедно със сгъстения сироп, анасона и шушулката ванилия. Когато ми се прииска нещо много сладко, ароматно и вълшебно, изяждам 1-2 парченца дюля, покрити с еликсир.