Ангели и Демони

Захарен ангел

Всяка година по това време, когато есента си е отишла, а студеният вятър прави бузите ми по-румени отколкото след чаша червено вино си мисля за настъпващата зима, снега и всички семейни празници, които предстоят. Витрините на магазините вече са накичени с коледна украса, която трябва да ми донесе празнично настроение. Ще започнат дядо Коледовци да обикалят по улиците, ще започнат реклами с коледни звънчета и обичайната телевизионна пропаганда. Разни хора ще се опитват да ми създават празнично настроение. Все повече се питам – защо ми е нужно всичко това? Доброто настроение е в мен и никой няма право да ми втълпява каквото и да е. Няма право да наруши вътрешното ми равновесие. Щастие, топла стая, догаряща свещ, мили спомени, смели мечти, малко тъга… Никой не може да ми ги вземе.

И така, замечтана си мисля, колко много радост могат да ни донесат съвсем малки неща. Трябва да се научим да ги виждаме! Понякога хората ми се чудят как мога като малко дете да се радвам на обикновени неща. Може, ако не спираш да мечтаеш, и в тези обикновени неща, да виждаш нещо необикновено. Постоянно се радвам на ангелите на Рос, а скоро и Вихра ме зарадва с нейният ангел. И двете изработват чудни неща, за подаръци или за дома.

Захарен ангел

Радват ме и ангелите, които са в нас. Точно така! Всеки от нас има в себе си по един ангел. И тъй като всяко нещо си има и противоположна страна, то неизбежно е да не спомена, че всеки от нас има и по един демон. В различни ситуации говори ту единият – ту другият.

Пожелавам ти ангел, който да те пази и да осветява пътя ти докато устремено вървиш напред към мечтите си. И той ще дойде, стига да повярваш в него. Като дежа-ву от детството, като приказка с щастлив край, като една сбъдната мечта.

Перо от крилата на ангел

И тук, в моите мисли се включва онзи демон, който ми казва, че всичко е преходно и всичко има край. Говори ми още, че хората са лоши. Донякъде се съгласявам с него, но мисълта за моят ангел ме прави по-силна пред това. Защото аз вярвам в чудеса. Вярвам в моят Ангел.

Захарен ангел

П.П. Благодаря на Рос и Вихра за вдъхновението да създам моят захарен ангел. И в бързината да ти го покажа, май забравих да му сложа ореола. 🙂

Ангелът, с изключение на крилата е направен изцяло от захар. Сладък ангел, нали?

7 коментара

  1. Браво Йоана, много ти е сладко ангелчето. И така трябва да бъде – сладко може, но не бива да е вкусно. Че то с едно хамкане можем да останем без ангел хранител. Сладките неща ги гледам и им се радвам, докато вкусните ме карат по-често да преглъщам. И още нещо – веднъж, като ми избиха ангелите, всичките бяха мъжки. Дали при вас са момиченца, а при нас – момченца? И дали ако направиш и ангелче момченце, ще можем да разберем кое е по-сладко? А демоните – как би ги представила – сладки или вкусни?

    1. Ами не знам. Може би ангелите нямат пол. Те носят със себе си изключителен заряд и по скоро са сладки. Докато демоните са вкусни, защото те изкушават в сладост, нищо,че после горчи. 🙂

  2. И аз ти благодаря за всички хубави и вкусни неща, които споделяш с нас и за топлината и приятелското чувство, които се усещат във всеки твой пост. Пожелавам ти ангелът, кацнал на твоето рамо, никога да не отлита!

  3. Благодаря за пожеланията, да ти се връщат стократно, Йоана!
    Обичам да чета нещата, които пишеш – искрени, от сърце, такива, каквито са през твоите очи.

    Ангелчето е страхотно, нека пази теб и близките ти и ви донесе много здраве, благоденствие и сбъднати смели мечти 🙂

  4. Чудесен ангел, Йоана! Нека те пази и да ти носи светлина и щастие!
    А всъщност истинските ангели (както и истинските демони) са сред нас хората…Нещата, които ти създаваш са заредени с толкова любов и позитивна енергия, като хубава бяла магия. Продължи така и занапред!
    Продължи да бъдеш ангел!

Коментирай