Защо имам блог?

Защо имам блог? Този въпрос ми задава Тодор Христов от novavizia.com и както той се е изразил в неговия отговор на въпроса, „подхвърля ръкавицата“ на мен в тази игра. 🙂

Хубав въпрос – първо ще отговоря аз. И преди да се впусна в обяснения искам да отбележа, че всеки от нас се въвлича в някаква сфера, интересна и вълнуваща за него. Дали ще пише, ще рисува, ще вае скулптури или ще създава нов дизайн, няма значение. Важното е това, което прави да му доставя удоволствие и да продължава да се развива. Моето амплоа е кулинарията.

Идеята за моят кулинарен блог е изцяло на Вальо (Valix). И досега той поддържа дизайна и обработва снимките към публикациите. Заедно обсъждаме нови идеи относно развитието на блога.

Аз и Вальо в развихрен разговор

Всъщност, започнах да пиша доста плахо, което си личи от първите публикации. Основната идея на моят блог е да представя храната по начина, по който аз я виждам и усещам. Постоянно се информирам за интересни продукти и подправки от света, които искам да опитам. Стремя се да приготвям здравословна храна (изключвам повечето десерти, все пак имаме нужда да се поглезим от време на време  🙂  ), опитвам се да открия нови, непознати за мен вкусове и да покажа на теб, читателя, че готвенето не е задължение.

Есенни плодове

Много пъти съм казвала, че ние избираме какво да сложим в чинията си. Дразня се от думата „домашно“ по телевизионните реклами. Защото не е. Това, което ти предлагат за домашно е толкова фабрично, колкото и останалите продукти в магазина. Аз влагам друг смисъл в тази дума. А именно истинско, неподправено, приготвено с желание и любов от моите ръце. Всичко в рецептите е дозирано според моят вкус, затова не очаквам да се харесат на всеки. Но не това е целта. Поддържайки този блог, аз продължавам да се развивам в областта на кулинарията.

Запечени батати с чесън и салвия

Приготвянето на вкусна храна е изкуство. Да умееш да съчетаеш продукти и подправки – това е вкус,  да сервираш по интересен начин – това е въображение. Аз искам да усвоя това изкуство. Но не по-маловажно е да умееш да се наслаждаваш на храната. Тогава си истински кулинарен естет.

Шоколадов мус с маскарпоне и амарети

И както сам може да забележиш, десертите преобладават в съдържанието на блога. Всички обичаме сладко, аз повече обичам да го приготвям. Това е може би една от най-трудните сфери в готварството. Една лъжичка повече или по-малко може да обърка цялата рецепта. Ето в това се крие предизвикателството.

В огледалото

И това се превърна в основно занимание. Да предизвиквам себе си с интересни, понякога трудни рецепти. Продължавам да го правя, защото откривам моето Аз.

За да продължа играта задавам въпроса „Защо имам блог?“ на Силвия от Свърталище на чорапи и на Рос от РосиНанТ.

18 коментара

  1. Според мен блогът има значителен потенциал, в т.ч. и за монетизация (не само чрез Adsense, говоря за директна работа с рекламодатели), ако се планират правилно нещата. Поставен е на правилната основа, има страхотни снимки, интересни рецепти, аудитория също има – всички основни предпоставки са налице.

    Успех в развитието на блога!!

  2. Успех Йоана!И в личен и в професионален план.Истинско удоволствие е когато човек има възможност да се занимава с това,което обича и което го вълнува.Тогава всичко е по-лесно,по-красиво,а любовта,с която е създадено няма начин да не се усети.Относно блога ти,не веднъж са ти казвали,че е прекрасен,присъединявам се:)Вдъхновяващо,стимулиращо и много красиво виртуално пространство;)…..така бих го описала аз!

  3. Едни твои неща взимам на небце – десертите особено, други – присърце. В тази връзка ще поема щафетата. Само да потрепне творческата ми муза, че от едно прочетено блогърско изречение малко се вдърви 🙂

  4. Харесва ми положителното ти и ведро отношение към всичко и всеки, който се спре тук и каквото ни представиш тук! Следваш ли с плам целите си, няма как да не се осъществят! Успех, Йоана!

  5. Радвам се винаги ,когато посетя блога ти-не само за това, че ще намеря нещо ,което да ми достави удоволствие като усещане за храна,а това ,че ти наистина го представяш като изкуство.Пожелавам ти от сърце да усвоиш това изуство!

  6. Ще отговоря непременно, сам малко да си помисля. Толкова отдавна започнах, че съм загубила земята от хоризонта – само море е около мен сега.
    Благодаря за предизвикателството, Йоана.

  7. Йоана от доста време си мисля и е добре да те попитам ти какво мислиш за кулинарната критика
    искаш ли през Януари да организираме събиране на кулинарните блогари .
    Моля те да ми кажеш какво мислиш

    1. Кулинарна критика? Зависи как е поднесена. Ако е под формата на съвет и критиката е градивна, разбира се вслушвам се, но не е задължително да изпълнявам, ако не ми допада идеята и храната не се приготвя според моите критерии.
      Ако приготвената от мен храна не се хареса на някого, приемам, че не харесва моят стил. Не смятам, че вкусовете на всеки един човек могат да се сложат под общ знаменател.

      Но аз все още се уча. Всъщност, учим се цял живот. Винаги може да разбереш и видиш нещо ново. Въпроса е в това дали го прилагаш, защото ти харесва или защото някой друг ти е казал, че така трябва да бъде.

      Но и не съм имала сериозна критика до сега, за да ти отговоря пълноценно на този въпрос. Единственото недоволство от читателите на блога е че повечето рецепти, които предлагам отнемат много време. Веднага ще се оправдая. Аз сама приготвям храната в къщи. Не купувам полуфабрикати, не използвам готови смеси и бульони. Замесвам тесто за хляб, от скоро започнах и да приготвям прясна паста. Старая се да употребявам по-малко консервирани храни, например песто, маслинена паста, домати и т.н.

      Знаех си, че ще се отнеса по темата. Има какво още да кажа, но може да я обсъдим на дълго и широко друг път. 🙂

      Събиране на кулинарните блогъри звучи доста интригуващо. Имам интерес и съм с двете ръце „за“. 🙂

  8. Мила Йоана,
    Време е за щолен!
    Моля, предложи рецепта.
    Пробвала съм много, но никога не съм постигала характерния „немски“ вкус.
    Искрено твоя,
    Л. Стоянова

  9. И аз го чакам с нетърпение, още от лятото! Бях сигурна че като наближи Коледа, ще ни зарадваш със щолен 🙂

  10. Здравей ,съвсем случайно попаднах Тук.След като изгледах един филм, който ти препоръчвам „Juliе and Julia „ако не си го гледала разбира се.Разтърсих се в нета дали в България съществува професията на кулинарния критик,така както е в Америка например.Съвсем не претендирам за това че съм разбирач но поне усещам и вдъхвам добиря вкус на храната.Кулинарията е цяло цяло изкуство , и разбира се не е лъжица за всяка уста.Старая се, също като теб да приготвям храна в къщи за цялото си семейство и най вече за трите си дъщери.
    Поздрави и продължавай напред Смело.

    1. А дали има кулинарни критици в България .Действащи и успешни.

  11. Здравей Руслана. 🙂
    Филмът изгледах отдавна. 🙂
    Не съм запозната да има такава професия в България – кулинарен критик. Има хора, които споделят своите оценки относно обслужването и храната в ресторантите, но по-скоро това е като хоби. Същото като аз или ти да оценим един ресторант. Ще го оценим според нашите възгледи.
    Все пак, в този блог споделям моят начин да се насладя на храната и съвсем не очаквам да се хареса на всеки. Вкусът е относително понятие и може да се разглежда в различни степени при различните хора.
    Ако това, което правя ти харесва – заповядай в моята кухня. 🙂

    1. Благодаря за вниманието!!!!Определено мисля да се възползвам. Отявлен Чревоугодник съм.

  12. Живея ,,навън“, идвам си рядко в Родината…Бях вече изгубил надеждата, че са останали хора, които мислят позитивно….Радва ме много, че има хора като теб, а не само нещастни и оскотели от бедност сънародници( не искам да вкарвам политиката тук,sorry )…. Попаднах случайно на твоят блог, но съм възхитен от твоят дух, твоето излъчване…! Продължавай само така, и мисля, че ще направиш още много хора щастливи…! Браво!

    1. Благодаря, Димитър!
      Не съм фанатична националистка, но мога да кажа, че тук се чувствам добре. Имах два опита за живеене в чужбина (Мюнхен и Атина, като първия продължи 3 месеца, а втория 2 години), но се завърнах тук. Може би времето не е било подходящо или пък зависи къде точно попадаш и какво търсиш и очакваш. Бих казала, че животът никъде не е лесен. Но с усмивка и позитивни мисли става по-мек, по-балансиран. Всъщност, всичко зависи от нас самите и от нагласите ни.

      Ще се радвам ако продължиш да посещаваш блога. И още повече, ако той те вдъхновява.

Коментирай