Коментари на: Милопита – гръцки ябълков пай

От: Йоана Петрова

Йоана Петрова — Mon, 06 Feb 2012 15:25:04 +0000

Различните брашна (пълнозърнести, бели), както и различните марки от един тип брашно поемат различно количество вода (течност). Това зависи от съдържанието на белтъчини в тях и смилането им (по-едро или много фино).

Не е фатално, това което ти се е случило и ако опиташ пая следващ път, и използваш същото брашно като при първия опит, просто добави още малко в самото начало.

Да стартираш рецептата с малко повече брашно е препоръчително, защото ако стане твърдо после лесно може да се овлажни с малко количество ледена вода.
Това важи за ронливите теста не важи за тестата за хляб, при които е по-лесно да се контролира тестото докато е меко и лепкаво.

От: Ellie

Ellie — Mon, 06 Feb 2012 14:57:46 +0000

Страхотен стана!:):) Следващият път обаче бих прибавила конякът накрая към вече задушените ябълки и накрая остатъка от сместа върху готовия пай, иначе не остава нищо от аромата на прекрасното Courvoisier, което сложих. Имам и един въпрос относно тестото – имах проблеми при замесването с това количество брашно – стана твърде лепкаво и не можех да го разстела, наложи се да прибавя още малко брашно – защо се получи така?

От: Йоана Петрова

Йоана Петрова — Sat, 10 Dec 2011 16:48:35 +0000

Браво за ентусиазма и куража!
Ронливото тесто е лесно да се приготви и на ръка. Но с кухненски робот е още по-лесно. А и понякога ме заболяват пръстите да мачкам студеното масло, затова предпочитам да използвам уреда. Но и двата начина вършат работа.

От: Даниела

Даниела — Sat, 10 Dec 2011 14:25:26 +0000

Записах си рецептата и една седмица я гледах. Нямам робот, но с малко притеснение и огромно желание и фантазия най-накрая направих тази Милопита. Получи се перфектна! Накрая я полях със соса + канела, инсийско орехче и орехи.

От: Йоана Петрова

Йоана Петрова — Thu, 10 Nov 2011 16:51:10 +0000

И двата начина са удачни – може да се сервира топъл или студен. Но специално за това време ще ти препоръчам да е топъл. Ако имаш време подготви отсега основата, а на сутринта го изпечи.
Ако нямаш време – ще почерпиш със студен пай и топло кафе.
Ако го изпечеш сега, дори оставен във фурната, той ще изстине до сутринта. Но ако решиш да направиш така, остави вратата на фурната леко отворена след изпичането. Иначе ще се овлажни.

От: Мина

Мина — Thu, 10 Nov 2011 08:24:42 +0000

Дойде ми още едно въпросче Утре ми е много важен ден и много ми се иска да приготвя пая, за да почерпя приятели. Трябва ми обаче за сутринта и мислех да го приготвя от вечерта и да го оставя във фурната на топло. Какво ще ме посъветвате? Как е най-добре да се поднася?

От: Йоана Петрова

Йоана Петрова — Wed, 09 Nov 2011 16:15:04 +0000

Благодаря, Клавдия. Звучи вкусно… и с този карамел… ммм

От: Клавдия

Клавдия — Wed, 09 Nov 2011 13:01:45 +0000

а брашно да стане като кексова смес.Опечете на около 180 градуса около 25-30 минути.Обърнете в подходяща чиния.Плодовете стават красиви от самата карамелизирана захар и няма нужда от поръсване, но може да поднесете с ивички от топинг по избор.Опитвала съм го с шоколад и с боровинка.Много е приятно. Добър апетит!

От: Анонимен

Анонимен — Wed, 09 Nov 2011 12:52:15 +0000

Чудесен пай с който да си подсладим почивните дни особено, когато времето е студено, мрачно и подтискащо.Вкус, който ни навява топли спомени от детството,багрите и плодородието на есента в родния край…Благодаря, Йоана!
Бих споделила моя импровизиран „пай“ с ябълки или круши. За съжаление почти не ползвам мерки и теглилки,за това казвам – импровизиран.
Карамелизирам чаша захар в тавата в която ще пека сладкиша. По желание може да се добави бучка масълце. Сваля се от огъня и върху карамелизираната захар се подреждат красиво обелени резенчета ябълки или круши,сипва се малко водичка и се връща на котлона като се добавя аще захар на вкус. Когато плодовете поомекнат може да поръсите малко канела и снемете от огъня. Разбийте около чаша захар с 3-4 яйца и чаш

От: Бръмбар

Бръмбар — Wed, 09 Nov 2011 07:40:47 +0000

Хмм, в детството си ненавиждах ябълков сладкиш… и така четвърт век, докато не опитах случайно плодов пай в една закусвалня. Скъсах се да диря рецепти при чичко Гугъл (но тогава тази не беше качена за жалост), попрочетох и изпробвах няколко – прилични, но нищо особено…
Приятел, който беше работил в италианска сладкарница ми даде една, която почти се припокрива с предложената тук от Йоана. За две години съм правил ябълковия пай 6-7 пъти, приятели и близки го оценяваха с онова мълчаливо ентусиазирано гребане с виличка, което говори дваж повече от изказаните хвалби. Но най-ценното е, че дори капризните хлапета си досипват! Малката разлика е, че ползвам възкиселки (петровки, кантарки) сортове ябълки, белени и накълцани на кубчета. Сипвам ги горещи барабар с „чорбата“ в разстланото тесто и по „купешкому“ кръстосвам отгоре фитилчета на мрежа. На който харесва сладко-кисело, вероятно този вариант би допаднал, още повече, ако при термичната обработка на плодовете се прибави шепа бели стафиди, стъргана кора на един лимон и чаша бяло вино.