Салата от червено цвекло и портокали

Цветовете в чинията са първото нещо, което привлича вниманието и апетита. Следва миризмата и накрая блажено вкусваме за да разберем дали това, което виждаме съвпада с очакванията. В повечето случаи, когато дегустирам храна, представите за нейния вкус се дублират с реалността. В други случаи комбинацията в чинията ме изненадва, учудва и предизвиква в мен еуфория.

Такива ли са нещата, каквито наистина изглеждат?

На пръв поглед да. На втори, може да бъдеш разочарован или тотално пленен от вкус и умело съчетаване на продукти и подправки. Зависи от твоята разкрепостеност, въображение и нагласа. Няма да спра да се удивлявам на различни комбинации. Просто защото те могат да бъдат толкова много, колкото дълъг е живота. На теория, може да ядеш всеки ден нещо различно. На практика, не се получава. И въпреки това може да се опиташ да разнообразиш менюто си.

Аз го правя непрекъснато. Рядко приготвям едно и също нещо, когато готвя в къщи. Стремя се, с небцето си и вкусовите рецептори да почуствам всяка една точка от света. На ясно съм, че не всички продукти предлагани на пазара в България са тези, които използват в Италия, Франция, Мароко, Гърция… За това когато пътувам някъде по света, куфара ми на връщане тежи три пъти повече, отколкото на отиване.  Всяка една подправка, всеки един продукт, който е грабнал вниманието ми попадат в моята кухня. Да не забравя и вината. Винаги си взимам по 2-3 регионални вина от мястото на което съм била. (Запасите вече свършиха, явно трябва да се ходи някъде. )

Обсебени ли сме от храната?

И още как! Храната е част от нашия живот. Независимо дали предпочиташ пилешка пържола с пържени картофи или изискано поднесени миниатюрни порции от гъши дроб. Всеки има изградени вкусове. Сигурна съм обаче, че и всеки може да разчупи изградените през годините убеждения. Сигурна съм, че всеки, който е намразил дадена храна от първия път, може да и се наслади ако е приготвена по вълнуващ, интересен начин.

Плод и цвят в салатата

Не става въпрос за плодова салата, нито пък за цвета като багра. Или не съвсем. Идва реч за свежото съчетание от портокали и червено цвекло и още по вълнуващия дресинг към тях. Вода от портокалови цветове с канела и черен пипер. За разкош – прясна мента.  Комбинацията не е само колоритна. Тя е преход от класиката към по-смело експериментиране.  Тя е напарфюмена, но и лека с едва доловима пикантна нотка. Докато пиша това си мисля, че описвам някой парфюм. Точно така, парфюм за салата.

Салата от червено цвекло и портокали  

По идея от книгата Fat-Free Vegetarian.

Продукти:

• 600 гр. червено цвекло (3 броя, средно големи)
• 400 гр. портокали (2 броя, средно големи)
• 30 мл. вода от портокалови цветове
• 1 чаена лъжица захар
• 1/2 чаена лъжица канела
• сол и черен пипер
• 1-2 стръка прясна мента

За дресинга се смесват водата от портокалови цветове със захарта. Загряват се на умерен огън докато захарта се разтопи. Добавя се канелата, сол и черен пипер на вкус. Отстранява се от огъня и се оставя да изстине.  

Цвеклото, цяло с кората се слага във вряща вода. Вари се около 1 час докато стане напълно готово. Охлажда се леко и се обелва. Нарязва се на кубчета или се правят полусфери с помощта на лъжица за пъпеш. Охлажда се напълно. Може да се прибере в хладилник в добре затворена кутия. 

Портокалите се обелват. Нарязват се на парчета, като ципата се отстранява.

Цвеклото и портокалите се аранжират в чиния. Заливат се с изстиналия дресинг. Салатата се поръсва с прясна мента и допълнително прясно смлян черен пипер.

Забележка: За водата от портокалови цветове вече съм споменавала. Ако си пропуснал, може да прочетеш повече в поста за Галактопурико и в Укипедия.

В описанието на тази рецепта в книгата се казва:

„Комбинацията от сладкото червено цвекло със сочни портокали и пикантна канела в тази салата е изненадващо вкусна, предизвикваща възхитителна експлозия от цвят в зимното ни меню.“

И все пак, такива ли са нещата, каквито изглеждат?