Струва ми се че докато не изпробвам всякакви варианти на прясната паста, няма да се спра. Купувам яйца и брашно в захлас, меся, разточвам, изобщо с тестото нямам никакви грижи. Единственото, което остава да направя е да приготвя някакъв сос, с който да залея пастата или в случая с лазанята – да изпека корите със соса.

Избрах рецепта за класически доматен сос с много босилек. Между корите и соса разпределих сирене маскарпоне и моцарела. Резултата е много лека лазаня с прекрасен аромат на босилек. Сега разбирам защо италианците са запленени по пастата, а и не само те.

С готовата, сушена паста всичко става по-бързо, но удоволствието да си я приготвя сама е несравнимо, дори ако трябва да отделя малко повече време за това.

Лазаня с пресни кори, доматен сос и сирена

Адаптирано от bbcgoodfood.com

Тъй като използвах по-малко кори от посоленото количество в рецептата, намалих и количеството на доматения сос.

Ако се използват готови сушени кори, те се бланшират за 8-10 минути (или според упътването на опаковката), дори ако корите са от типа без предварително сваряване. В противен случай се увеличава количеството на доматения сос за да остане лазанята сочна.

За корите:

• 180 гр. брашно + допълнително за поръсване
• 2 големи яйца

Брашното се пресява в купа. В средата се прави кладенче и в него се изсипват яйцата. Разбъркват се с вилица, като се премесват с брашното от стените на съда. Замесва се тесто. Ако е прекалено сухо се добавя малко вода.

Тестото се разделя на 3-4 топки. Взима се една топка и се минава през ролките на машинката, като се започне от първа степен.

Разточеното тесто се сгъва като плик и отново се минава през ролките.

Това се повтаря още 2-3 пъти, за да стане тестото гладко. Ако лепне се поръсва с малко брашно. Минава се на втора степен, разточения лист се прекарва 1-2 пъти. Процедира се така (вече без прегъване) докато се стигне до последната – девета степен и кората стане много тънка, почти прозрачна.

Докато се разточва тестото, то непрекъснато се издължава и изтънява. Ако стане много дълго и трудно за работа се срязва на две равни части и процедурите се продължават както по-горе.

Листа, който разточих на последната степен, стигна за 2 кори, като го срязах на две равни части. Така се приготвя и останалото тесто.

Корите се бланшират на порции (по 4-5 броя) във вряща подсолена вода за 1 минута. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се потапят в ледена вода.

Тази процедура ще ги направи почти готови и лесни за работа. Освен това ако се оставят напълно сурови ще поемат голямо количество от доматения сос докато се пече лазанята и има вероятност тя да остане суха.

За плънката:

• 2 глави стар лук
• 2 скилидки чесън
• 2 супени лъжици зехтин
• 800 гр. нарязани консервирани домати
• 3-4 стръка пресен босилек
• 250 гр.сирене маскарпоне
• 375 гр. сирене моцарела (3 топки)
• сол и черен пипер

Лукът и чесъна се нарязват на ситно. В тенджерка се нагрява зехтина. В него се сотират лука и чесъна за 2-3 минути. Добавят се доматите, сол и черен пипер на вкус. Варят се 20 минути докато сосa започне да се сгъстява. Маха се от огъня и се добавя наситнения босилек.

На дъното на подходяща тава (използвах 30×18 см.) се разпределя 1/4 от доматения сос. Покрива се с 1/3 от корите. Върху тях се разпределят 1/4 от сиренето маскарпоне и моцарелата, нарязана на кубчета. Това се прави още два пъти. (Нарязах две топки моцарела на кубчета, които разпределих между корите. За най-отгоре оставих една топка, която нарязах на филии.)

Накрая се завършва със сос и сирена. Поръсват се с черен пипер.

Лазанята се пече на 190°C за 35-40 минути докато корите омекнат добре и сирената придобият златист цвят.

Сервира се докато е топла.

След тази прекрасна лазаня, мисля, че времето за равиоли е наближило. Какъв ли пълнеж да им измисля?