Тарт с круши и синьо сирене

Тарт с круши и синьо сирене

Може да се каже, че повечето велики и известни кулинарни открития са станали случайно. В днешно време, тези „случайности“ се доразвиват и усъвършенстват. В тази връзка изключение не прави и синьото сирене. Казват, че много, много отдавна, овчарка оставила сирене в пещера и след време когато се върнала, то било мухлясало, със сини ивици. Така започва историята на синьото сирене.

За мнозина, то не е много приятно, нито на вкус, нито на мирис, който се оприличава като миризма на крака или стари обувки. Това е така, но сиренето е оценено и днес то се използва широко в кулинарията – в салати, сосове, сервирано самостоятелно, с плодове или крекери. Някои сини сирена като Рокфор, Горгондзола и Стилтън имат защитено име за произход и могат да се наричат така, само ако са произведени от конкретна област, в дадена страна.

Факт е, че от всяко сирене може да се получи синьо сирене. За този процес е виновна бактерията  Penicillium roqueforti, която се добавя в млякото или в бяло сирене. Готовият продукт се оставя да узрява, обикновено във влажни пещери. Това помага на бактерията да се развие и да образува сини, синьо-зелени или синьо-сиви, ивици и дупки в сиренето.

Синьото сирене, прекрасно се съчетава със зеленчуци като броколи, карфиол и моркови, присъства в сосове за месо, дресинги за салати, сервира се с крекери или самостоятелно със Сотерн или сладки вина.

Спомням си един епизод от „Химия в кухнята“ по канал Discovery, в който Heston Blumenthal, казва, че шоколада и синьото сирене имат сходен химичен състав, което е добра предпоставка за тяхната комбинация. Звучи наистина извратено, но защо някой ден не опиташ „Синьо сирене, круши и черен шоколад“.

Круши, до саксия с розмарин

Най-интригуваща за мен е комбинацията на синьо сирене с плодове и ядки. Крушата e  най-често използваният плод, който страхотно се съчетава с резливото и солено сирене.

"Бонбони" от синьо сирене

Една любима моя рецепта е „Кубчета от синьо сирене „панирани“ в ядки“ от списание „Меню“. Обикновено правя сместа на топчета, които овалвам в смлени орехи. С тези „бонбони“ изненадвам консуматорите, понякога неприятно, защото като видят топчета с орехи и очакват да вкусят  някои от моите сладки бонбони. 🙂

"Бонбони" от синьо сирене

Последният път, който не беше отдавна, приготвих тази рецепта за рожденият ден на моята колежка Светла, която много обича синьо сирене.

"Бонбони" от синьо сирене

Поставих „бонбоните“ в хартиени чашки и ги опаковах в красива кутия. Какъв по-хубав подарък от това, да дадеш нещо от себе си, приготвено с патос.

Тарт с круши и синьо сирене

Рецептата за тарт с круши и синьо сирене видях в Nami-Nami.blogspоt.com и много ме заинтригува. Вкусът на тарта е леко сладникав от плодовете, с ненатрапчива нотка от синьото сирене.

За основата на тарта използвах многолистно (бутер) тесто от 450 гр., с което покрих форма за пай с диаметър 28 см. Останалото тесто, което се изрязва около формата, може да се нареже на парчета (без да се меси) и да се опече, като се използва за закуска с конфитюр, например.

Продукти:

  • 450 г многолистно тесто
  • 3 големи круши
  • 50 г филирани бадеми
  • 100 г синьо сирене
  • 200 мл неподсладена сметана
  • 2 яйца

Замразеното тесто се оставя за една нощ в хладилника, докато се размрази напълно.

Тестото се разтила в тава за пай

Отвива се от фолиото и с него се покрива форма за пай или кръгла тава с диаметър между 28 см. и 30 см. Тестото, което остава да стърчи извън краищата на тавата се изрязва.

Фурната се нагрява на 200°C.

Тестото се покрива с бобени зърна

Върху тестото в тавата се слага хартия за печене. Запълва се с бобени зърна и се слага да се пече в загрятата фурна за 15 минути.

Крушите се почистват от семките

През това време се подготвят крушите. Срязват се на две по дължина и се почистват от семките.

Почистват се жилките от дъното

С ножче се отстраняват жилките от дъното…

Почистват се жилките от дръжките

…и дръжките на крушите.

Върху крушите се правят разрези

Правят се разрези на повърхността, без да се срязват до края.

Яйцата се разбиват в купа с телена бъркалка. Към тях се добавя сметаната и се объркват хубаво.

Полуизпеченото тесто се изважда от фурната. Температурата се намаля на 180°C.

Крушите се нареждат върху полуготовото тесто, поръсва се сиренето

Премахва се хартията за печене с бобените зърна. Върху тестото се нареждат половинките круши. Между тях се натрошава синьото сирене.

Тарта се залива с яйца и сметана и се поръсва с бадеми

Заливат се с яйчната смес. Тартът се поръсва с филираните бадеми.

Допича се за още 25 минути или докато сместа с яйцата и сметана се стегне и стане готова.

Тартът се оставя да изстине, преди да се сервира.

9 коментара

  1. Направих я тази тарта! Стана невероятна, силният вкус на синьото сиренце се неутрализира със свежите крушки! Аз разгледах и рецептата в nami nami блога и използвах подправки – общо взето каквото намерих вкъщи като индийско орехче, канела, джинджифил. Но единственият проблем беше, че крушите са много сочни и си пуснаха сока, което направо тестото леко глетаво. Следващият път мисля да ги прецедя!

  2. а дали се чупи като се вади? тъй като нямам такава форма мисля да го опека във форма за торта,от тези дето се отварят.

    1. Ако използваш форма с подвижни стени, много лесно може да извадиш тарта. След като се изпече го остави за 10-15 минути да отдъхне и махни стените на формата. След това пъхни подходяща широка шпатула под тарта и го плъзни в сервизна чиния. Увери се предварително, че няма залепено тесто за дъното на формата.

  3. Страхотен блог, невероятни рецепти, изобщо….. няма думи.
    защо се поставят бобени зърна и после какво ги правиш?

    1. Ронливото маслено тесто има способността да се надува по време на печенето, като образува шупли и балончета. Затова при първоначалните минути върху тестото се поставя някаква тежест. В сладкарството съществуват керамични топчета за целта, но тук в БГ няма такива. Алтернативата, която върши чудесна работа са бобени или лещени зърна. След като тестото запази формата си при печенето, зърната се махат и то се допича до готовност.

      Използваните зърна оставям да се охладят и ги прибирам за следващият път. След многократно използване, обаче стават по-леки и трябва да се заменят с нови. За целта купувам евтин боб.

Коментирай