Тарт с круши и синьо сирене

 

Може да се каже, че повечето велики и известни кулинарни открития са станали случайно. В днешно време, тези „случайности“ се доразвиват и усъвършенстват. В тази връзка изключение не прави и синьото сирене. Казват, че много, много отдавна, овчарка оставила сирене в пещера и след време когато се върнала, то било мухлясало, със сини ивици. Така започва историята на синьото сирене.

За мнозина, то не е много приятно, нито на вкус, нито на мирис, който се оприличава като миризма на крака или стари обувки. Това е така, но сиренето е оценено и днес то се използва широко в кулинарията – в салати, сосове, сервирано самостоятелно, с плодове или крекери. Някои сини сирена като Рокфор, Горгондзола и Стилтън имат защитено име за произход и могат да се наричат така, само ако са произведени от конкретна област, в дадена страна.

Факт е, че от всяко сирене може да се получи синьо сирене. За този процес е виновна бактерията  Penicillium roqueforti, която се добавя в млякото или в бяло сирене. Готовият продукт се оставя да узрява, обикновено във влажни пещери. Това помага на бактерията да се развие и да образува сини, синьо-зелени или синьо-сиви, ивици и дупки в сиренето. 

Синьото сирене, прекрасно се съчетава със зеленчуци като броколи, карфиол и моркови, присъства в сосове за месо, дресинги за салати, сервира се с крекери или самостоятелно със Сотерн или сладки вина.

Спомням си един епизод от „Химия в кухнята“ по канал Discovery, в който Heston Blumenthal, казва, че шоколада и синьото сирене имат сходен химичен състав, което е добра предпоставка за тяхната комбинация. Звучи наистина извратено, но защо някой ден не опиташ „Синьо сирене, круши и черен шоколад“.  

Най-интригуваща за мен е комбинацията на синьо сирене с плодове и ядки. Крушата e  най-често използваният плод, който страхотно се съчетава с резливото и солено сирене.

Една любима моя рецепта е „Кубчета от синьо сирене „панирани“ в ядки“ от списание „Меню“. Обикновено правя сместа на топчета, които овалвам в смлени орехи. С тези „бонбони“ изненадвам консуматорите, понякога неприятно, защото като видят топчета с орехи и очакват да вкусят  някои от моите сладки бонбони.

Последният път, който не беше отдавна, приготвих тази рецепта за рожденият ден на моята колежка Светла, която много обича синьо сирене.

Поставих „бонбоните“ в хартиени чашки и ги опаковах в красива кутия. Какъв по-хубав подарък от това, да дадеш нещо от себе си, приготвено с патос.

Рецептата за тарт с круши и синьо сирене видях в Nami-Nami.blogspоt.com и много ме заинтригува. Вкусът на тарта е леко сладникав от плодовете, с ненатрапчива нотка от синьото сирене.

За основата на тарта използвах многолистно (бутер) тесто от 450 гр., с което покрих форма за пай с диаметър 28 см. Останалото тесто, което се изрязва около формата, може да се нареже на парчета (без да се меси) и да се опече, като се използва за закуска с конфитюр, например.

Продукти:

• 450 гр. многолистно тесто
• 3 големи круши
• 50 гр. филирани бадеми
• 100 гр. синьо сирене
• 200 мл. неподсладена сметана
• 2 яйца

Замразеното тесто се оставя за една нощ в хладилника, докато се размрази напълно.

Отвива се от фолиото и с него се покрива форма за пай или кръгла тава с диаметър между 28 см. и 30 см. Тестото, което остава да стърчи извън краищата на тавата се изрязва.

Фурната се нагрява на 200°C.

Върху тестото в тавата се слага хартия за печене. Запълва се с бобени зърна и се слага да се пече в загрятата фурна за 15 минути.

През това време се подготвят крушите. Срязват се на две по дължина и се почистват от семките.

С ножче се отстраняват жилките от дъното…

…и дръжките на крушите.

Правят се разрези на повърхността, без да се срязват до края.

Яйцата се разбиват в купа с телена бъркалка. Към тях се добавя сметаната и се объркват хубаво.

Полуизпеченото тесто се изважда от фурната. Температурата се намаля на 180°C.

Премахва се хартията за печене с бобените зърна. Върху тестото се нареждат половинките круши. Между тях се натрошава синьото сирене.

Заливат се с яйчната смес. Тарта се поръсва с филираните бадеми.

Допича се за още 25 минути или докато сместа с яйцата и сметана се стегне и стане готова.

Тарта се оставя да изстине, преди да се сервира.