
В долапчето където прибирам всякакви бурканчета открих забравена консерва с кокосова сметана. Срокът на годност не беше изтекъл и реших да я използвам за нещо. Приготвих кокосов крем, а рецептата взех от Vegalicious. Там крем се сервира със сос от някакви морски плодове от рода на беритата. Погледнах в Укипедия и честно казано не разбрах какъв точно е този плод. Не съм виждала да се продава у нас, така, че ако някой знае какво е това, нека се включи. Ще съм много благодарна за информацията.
Кокосовият крем се приготвя с кокосова сметана и запечени кокосови стърготини. Изобщо, много кокос.
Захарта в него е много малко, така че може да счита за диетичен, освен това е и постен. Ако предпочиташ по-сладичко може да добавиш още захар, според вкусът ти. Но мисля, че и така е много вкусен.
Продукти:
- 1 кутия кокосова сметана (400 мл.)
- 80 гр. кокосови стърготини
- 1 суп. лъж. царевично нишесте
- 3 суп. лъж. пудра захар
Кокосовите стърготини се запичат в сух тиган, докато придобият златист цвят. Разбъркват се непрекъснато, защото бързо изгарят.
Махат се огъня и към тях се добавя една лъжица пудра захар. Разбъркват се.
Кокосовата сметана се изсипва в тенджерка. От нея отделих 4 супени лъжици, в които разтворих царевичното нишесте.
Изсипва се при останалата сметана, добавя се захарта и се разбърква. Слага се на умерен огън и се вари докато се сгъсти. Разбърква се непрекъснато.
Маха се от огъня и се добавят кокосовите стърготини. Разбъркват се хубаво и кремът се оставя да се охлади.
Сервира се в купички или след като е изстинал напълно, може да се оформят топки с лъжица за сладолед.
Поръсих със запечени кокосови стърготини.









това намерих в интернет: Ракитникът е древна растителна култура,използван от древните българи,когато са населявали Средна Азия,Кавказ и Алтай, стях церяли различни човешки недъзи. Славата на българите като конен народ, и расовите коне, които до сега се развъждат в тези земи,хранели с листа и филизи подрастващите коне, от което животните ставали едри, буини с гладък косъм, лъскави. Затова растениет е с родово име Hippophae от гръцки hipoos-кон и phaos-блестящ. От векове това растение е на почит от сибиряците – Волжските българи, наричат го още ”сибирски ананас” . Дедите ни изсушавали блата, като засаждали храсти от ракитник край тях, те бързо се размножават, засмукват много вода и ефекта бил поразителен. А поради високото витаминно съдържание ракитникът се нарича ”плод-чудо”. Плодовете имат високо съдържание на тлъсто месо, на фруктоза, голямо количество микро елементи, много витамини, затова е наричан ”витаминен концентрат”. А билковината с ракитник сега нарчиат ”кондензирано здраве”. Най-високо е съдържанието на витамин Е, С, Р има и витамини от група В. Използват се в тибетската медицина има и козметично действие. Наи-силната и полезна билкова храна
Dani, благодаря ти за информацията. Значи това било ракитник, как да се сетиш?…
Това растение е познато също и с името облепиха. Не знаех, че се нарича и ракитник. Едно време дядо ми, лека му пръст, го отглеждаше. Не беше от любимите ми вкусове, някак киселее, но откъм полезни вещества наистина е страхотно.
Йоана, използвам случая да те поздравя за блога. С моята колежка много ти се радваме
) Дерзай
seabuckthorn – облепиха, ракитник, морски зърнастец.
http://forum.selo.bg/viewtopic.php?f=4&t=503
ако потърсиш в интернет „облепиха“ ще намериш много обяви за продажба на семена или растението. ако имаш желание, време и място или пък човек, който да се наеме с това – можеш и да си отгледаш
Здравей Йоана! И честит имен ден! Нека ти е леко, празнично и слънчево на душата всеки ден!
Исках да те попитам има ли разлика м/у консервите с кокосово мляко и кокосова сметана? По какво ги различаваме?
Благодаря
По надписа.
На млякото пише coconut milk, на сметаната – coconut cream.
Разликата между млякото и сметаната е единствено в плътността. Сметаната е по гъста и съдържа по-малко вода.
Страхотни сте!
Като чета информацията, обаче, няма голям шанс да се намери това растение у нас. Нищо, все пак ви благодаря, че сте съпричастни.