През изминалия уикенд пътувах до Ловеч, моят роден град. Радвам се че времето беше слънчево и топло и можех пълноценно да се порадвам на есента с разходка из хълмовете край града. Всъщност не бях сама, което още повече събуждаше емоции в мен, да споделя красотата на Ловеч. Мой гост бе Гергана или Джиджи, както ще я наричам по-долу и както и викаме всички приятели.
Поканих Джиджи, като гост в моята кухня. Тя прояви желание да си направим меденки. Да, от онези меденки, които си ял като малък и всяка баба или майка са правели. Дори Джиджи взе съвет от своята баба, как да ги приготвим и какви продукти да използваме.
Всички рецепти, които прегледахме от интернет и от старите готварски тефтери на нашите родители не се различаваха особено. Накрая, избрахме една рецепта, която съдържаше повече мед и задължително канела. За по богат вкус и разбира се естетически издържан вид, гарнирахме меденките с шоколад и орехи. Цялото приготвяне беше забавно, на равно с изключително многото снимки, които направихме. Едва успях да отсея само няколко за статията.
Грамажа на продуктите в рецептата, която използвахме е на чаени чаши. Въпреки, че няма голяма опасност да се обърка нещо в рецептата, аз старателно измерих на кантарче използваните от нас количества и записвах грамажите.
Така правя и с всяка публикувана рецепта – записвам точните количества, които използвам. Предпочитам продуктите да са обозначени в грамове, а не в чаши и купи.
След като направихме всички меденки, с Джиджи развихрихме въображение и заигравайки се започнахме да измисляме различни комбинации и форми с готовите сладки. За кратко се върнахме в детските години и се посмяхме от сърце. Джиджи прояви творчество и създаде медена пеперуда с метално тяло и шоколадови пипала.
Ето, какво казва и самата Джиджи.
„За последно месих когато бях малко момиченце и правех куклички от топченца тесто…
Много е хубаво в кухнята с Йоана!
За първи път в живота си правих меденки, или участвах в правенето им. Сигурно е, че се забавлявах. Джо ме насочваше с точни инструкции какво, кое и как. Научих, че ако започне да се цепи тестото докато го мачкаш между пръстите си значи е поело повечко от брашното 
)) И много да се внимава когато режеш с формичките да не ги обръщаш наопаки, защото е хубаво все пак режещата им част да не е към пръстите. Не че ще се пореже човек, но все пак по фино се изрязва формата на меденката.
Мед ми капе на сърцето като си помисля колко е хубаво сутрин кафето с мляко и меденки, направени собственоръчно в кухнята с Йоана, която има два отпечатъка от набрашнените си ръце на дупето )))
Джо, благодаря ти за прекрасния weekend в Ловеч!“
Убедих се, че да приготвяш храна с някой, който също има желание за това е приятно и весело. Благодаря Джиджи, че беше мой гост не само в Ловеч, но и в моята кухня. И… заповядай пак!
Продукти:
- 2 яйца
- 200 гр. захар
- 250 гр. течен мед
- 1 ч. лъж. бакпулвер
- 1 суп лъж. канела
- 150 мл. олио
- 650 гр. брашно
За украсата:
- 180 гр. млечен шоколад
- 120 гр. орехови ядки
В купа се смесват захарта и медът. Разбъркват се добре. Добавя се по малко олиото и се разбърква докато сместа стане хомогенна. Отделно се разбиват яйцата. Добавят се към медената смес, заедно с бакпулвера и канелата.
По малко се добавя от брашното, като след всяко добавяне сместа се разбърква добре. Накрая се замесва меко тесто върху набрашнена повърхност, докато стане гладко и еластично.
Тестото се разделя на две топки. Всяка топка се разточва с точилка върху набрашнена повърхност, на не много дебел слой. Изрязват се форми на сърца (или други, според настроението ти ).
Меденките се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се на 180°C, около 8-10 минути или докато придобият кафеникав цвят. Оставят се да се охладят, преди да се украсят.
Шоколада за украсата се разтопява на водна баня. Орехите се смилат ситно.
Меденките се намазват от едната половина с шоколад и се поръсват с орехи, така че да се полепят по шоколада.
Завързани с червена панделка са прекрасен подарък за любим човек.
Докато четях публикацията доволно дъвчех едното крило на пеперудата
хихххихихихихихих, СМЯХ под формата на сърчица се лее от мен докато чета
Йоанче, тази сутрин преди да излеза за работа реших пак да надникна в стилния ти сайт, и какво да видя …….страхотна статия, , нямам думи
Поздравления мила.
Л.Петрина
Ех, ама какви сте готини
А пък вие какви сте ми усмяни.
Благодаря на всички!
Замириса ми на Коледа – мммм, как обичам канела и онзи чуден аромат на меденки и чудеса да витае из цялата къща…Браво на вас, момичета!
Мерси, мерси. Аз за Коледи други неща ще ви подготвя…
Мила Йоана,
Хапнахме си от тези прекрасни меденки в къщи, а онези трите, завъзани с червена пандека, просто е грехота човек да ги изяде…:) Наистина са чудесни, тънички и хрупкави, а като си отхапеш, се топят в устата. Усеща се в тях настроението, което сте оставили с Джиджи! А като чете човек статията и гледа снимките, просто му идва да запретне ръкави!
Гордея се с теб и се фукам на приятелки!
Здравей мила Йоана, тъй като обожавам меденки и често се вдъхновявам от теб и твоите кулинарни шедьоври, опитах да направя и тази рецепта. Излишно е за всички да казвам колко невероятни станаха меденките…както всичко друго, което ти си направила. Имам нужда обаче от съвет от теб…имах малък „проблем“ с шоколадовата глазура. Както беше писала ти, го разтопих на водна баня, но много скоро след разтопяването шоколада се сгъсти и доби много странна структура. Нямах течна сметана вкъщи и сложих малко прясно мляко, за да го разтопя отново. След като натопих меденките в него и те изстинаха, не се получи шоколадовата глазура на купешките меденки и беше необходимо да ги поръся с натрошени орехи. Чудя се обаче, как да се направи шоколадовата глазура, така че да се втвърди и да не се разтапя при пипане на меденките.
Ако можеш да ме посъветваш ще ти бъде много благодарна! Поздрави от цялото ми семейство…
Хриси
Хриси, радвам се че намираш вдъхновение тук. Относно шоколада искам да уточня, че с него намазвам меденките, а не ги потапям. Намазани и поръсени с орехи, няма опасност шоколада да се разтече или да се слепят една за друга.
Така както ми описваш ситуацията с разтопяването на шоколада си мисля само едно – възможно е да е попаднала вода в него и той да се е пресякъл. Това може да стане и ако водата на водната баня ври буйно. Тогава парите се кондензират и може да попаднат капчици вода в шоколада.
Глазурата на купешките меденки, за която споменаваш най-вероятно е готов кувертюр, който само се разтопява.
И аз все още не съм открила рецепта за шоколадово покритие, което да стяга бързо и да не се разтича. Обещавам като открия да споделя.
GERI can COOK
)))) YAY — am am am… Iskam 
)))
The English translation on the site … is …. AWFUL …. hahahahahahahahahaha
)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) ha ha ha!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
приготвихме ги тази вечер с децата – станаха чудниии!
Благодаря!!!
Йоана има една програма fiestatv по нея дават прекрасни рецепти и украси на торти курабийки и различни нища.Едно от предаването се кзва Треска за захар страхотно и.Има много необикновени нища (десерти от зеленчуци например )
Zabravix da ti kaja 4e Treska za zaxar go davat ot 9:30 i ot 21:00
Запозната съм с FiestaTV. Гледам, когато имам възможност. Обикновено късно вечерта.
Здравей Йоана,
и аз ги направих. Точно по рецептата – станаха същите. Но имам един малък проблем – доста са твърди. Не омекват и в кутията след дни. Не знам защо, но за мен меденките са малко по-мекички. Та какво мога да направя, за да станат по-меки? Можеш ли да ми помогнеш?
Увий ги в хартия или хартиен плик и след това в плътен найлонов плик.
Следващия път печи меденките по-малко време (всяка фурна пече различно), тъкмо докато краищата им станат златисто кафяви.
Също така, за да не стават като бисквити, разточи тестото по-дебело или оформи топчета, колкото орех.
Здрасти Йоана,
всъщност аз ги бях разточила на дебело и ги бях увила добре
Днес установих, че тези меденки стават най-добри за консумация след 2 седмици и нещо! Но определено са много хубави 
Благодаря ти
Много вкуснички…
За да не стават твърди, сложете ги в кутия с парче ябълка.
Добро утро,Йоана.От скоро съм тук (2 -3 дни),но не спирам да разглеждам това,което си сътворила и твориш с твоите ръце и сърце.Вчера направих тези чудни медени сладки и сега си пия сутрешното кафе с тях.Искаше ми се да има начин да побликуват читателите и свои снимки на изпълнени твои рецепти,може би ще поговориш с Вальо?)))).От мен поздрави и усмихнат ден.
Ще го обсъдим.
Здравей Севда, предложението е много хубаво! Ще помисля как може да се направи.
Ей, аз бях разглеждала тази прекрасно-изкусителна рецепта, но как не съм забелязала по-рано чудната пеперуда с лъжицата – много мило, забавно, оригинално
)
Добро утро…пак съм аз
Само да „кажа“,че наистина меденките след една седмица са вече меки и с още по-хубав вкус.Излизат доста на брой,дълготрайни са и така дори и да ти дойде някоя приятелка на гости за непредвидено кафе 
веднага имаш решение))).Поздрави за всичко,което правиш ,Йоана. Вальо,теб те очаквам с готово решение))).
Ееееееее, божественярско!
Това беше една от първите публикации( не рецепти, аз се наслаждавам най най много на историите и сниките) и оттук почна всичко….
Лъжичката на пеперудата, приятените емоции, свързани с меденките, панделката на сърчицата, описанието на Джиджи….
лека полека почнах да гледам още други сайтове и блогове( търся оригинални и красиви неща, доста от тях не бих приготвила по лично причини)..и като търся- намирам, доста са. Има сайтове, където рецептите са доста изтънчени, а снимките са като са кулинарен брой на Vouge. И нито един, нито един друг не искам и не мога да следва и да ровя из архива му с интерес!
Е, че е банално- така е, но никога няма да спра да се наслаждавам точно на твоя стил, твоите рецепти, снимки и лични истории!
исках да кажа една от първите, които съм чела =)
Връзки към публикацията
Категории
Последни коментари
Последни публикации
Последни коментари
Страници
Блогът Кулинарно — в кухнята с Йоана използва лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България. Условия за ползване. Задвижва се от WordPress и Carrington.