Как да си направя чесън конфи

След като споменах чесън конфи в публикацията за патешко бутче конфи нямаше начин да не последва отделна публикация, за чието по-бързо осъществяване допринесе и желанието на Ева. Понеже ще готвим по рецепта на Хестън Блументал, то нещата няма да се случват бързо. В неговите рецепти всяка стъпка е свързана с определен процес, който или окрехкотява, или извлича аромати, или предава такива и винаги всичко е свързано със запазване и концентриране на естествения вкус чрез щадяща термична обработка, и прилагане на всевъзможни техники (в рамките на една рецепта) за постигане на максимално удоволствие от вкуса на продукта или по-лесно казано – да се покаже най-добрата му страна.

Чесън конфи

Цялата публикация »


Тортата за първия рожден ден на Даниел

Та-даа! Даниел вече е на една година. Година, която за него започна на 19 септември 2013 година, а за нас с Вальо, когато четири дни по-късно и тримата се прибрахме (за първи път) у дома. Факт е, че не съм показвала много снимки на Даниел от този период досега, но също така е факт, че малкото бебе вече е момченце.

Тортата за първия рожден ден на Даниел

Цялата публикация »


Патешко бутче конфи върху полента и сини сливи в мерло

От края на миналата година до края на пролетта на тази година се бях вманиачила на тема патешко конфи. Спомням си, че първия път, когато реших да приготвям патешки бутчета конфи беше преди три-четири години, а презентацията им мина с гъсто ароматизирано с розмарин сладко от пресни череши и карамелизиран лук и цялата тази симфония поднесена върху препечен бял хляб. Сервирах ги (до колкото мога да помня вече) на последното грандиозно парти, което организирах за рождения си ден. Приготовленията на готовото патешкото месо с останалите съставки бяха с помощта на Цеци и признавам, бях оставила почти всичко в неговите ръце, като само му подшушнах идеята си с какво бих искала да бъде съчетано. Когато някой от гостите питаше какво е това, аз отговарях „Патешко конфи със сладко от череши, карамелизиран лук и розмарин“, а те ме гледаха премрежвайки очи и казваха „Няма значение, много е вкусно.“ Наистина тези брускети бяха много вкусни (и много малко на брой), но преди да стигнат до гостите имах малко забележки от страна на Цеци, относно приготвянето на самото конфи.

Патешко бутче конфи върху полента и сини сливи в мерло

Цялата публикация »


Нахутът в таверна „Никуляс“

Не ме гледай ококорено. Тук съм си, не съм тръгнала да обикалям гръцките острови, нито пък съм открила нов гръцки ресторант в София. Просто намерих една книга в книжарницата, която веднага купих и много бързо прочетох и то от първата до последната буква. Обикновено не се зачитам в последната страница с подробности за издателството, редакцията и прочие, но се улавям, че все по-често го правя. Останах приятно изненадана да видя, че редактор на въпросната книга е Людмил Хайдутов. Людмил е и моят редактор на кулинарната книга, по която работих (в по-голямата си част) през 2013 година и при която изгледите са скоро да я разлиствам с ръце. Обаче шшшт, тихо! Не казвай на никого засега, защото въпреки, че редакцията ѝ е завършена има още работа по нея. Междувременно съм се вманиачила да чета книги с кулинарна тематика, в която тенденцията е между историите на автора да се вписва по някоя и друга изпробвана или забелязана в кухнята на някой ресторант рецепта.

Нахут с карамелизиран лук и розмарин

Цялата публикация »


Пълнени есенни картофи

Ако има нещо като сатурнова дупка за майки преди рождения ден на децата им, то мисля, че аз много ловко я заобикалям. Това не отменя малка доза суматоха по организиране на първия рожден ден на Даниел, ако изобщо в момента мога да нарека действията си „организация“. Имах идея партито да се случи на открито с много хора и с още по-много деца, но ето, че започвам да включвам думата есен в публикациите си, затова нищо не се знае до последния момент. Ще бъде ли топло, ще вали ли, ще духа ли вятър….. все неща, които дори прогнозите за времето не биха могли да ми обещаят със сигурност, така че да знам какво да предприема. Двамата с Даниел все по-често стоим на прозореца и съзерцаваме капките дъжд, които се лепят по стъклото, а той се опитва да ги оближе с език. Все по-рядко слънцето се показва на залез, така че да освети прозорците на отсрещните сгради, които заблестяват като златни камъчета и предизвикват възклицание „Аа!“ от Даниел, посочвайки към тях. Все по-уютно е и на двама ни да играем на новото червено килимче пред дивана. Дали пък да не си направим торта и да я изядем сами?

Пълнени есенни картофи

Цялата публикация »