Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини

Тази публикация е свързана с дегустацията и оценката ми на три вида сладко от рози, покрай която приготвих няколко десерта с тях, за да преценя как те се държат след термична обработка, в крем и изобщо в съчетание с останалите съставки на десертите. Открих изненадващо добра комбинация със сирена, напълних фризера със сладолед за цялото лято и опитах храни, които досега не бях смесвала с рози и розов аромат. Покрай всичко това изготвих една рецепта, която да споделя с теб. Нека започнем от самото начало на тази история – с малките червени плодове на лятото, които ме вдъхновиха за поредния десерт с рози, последвана от импровизиран анализ върху цялата идея.

Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини

Цялата публикация »


Богата лятна салата с говежди стек аламинут и два вида дресинг

Когато се говори за аламинут, най-често се има предвид приготвено ястие на момента, за което обикновено няма предварителна подготовка. Един добър пример за това е омлетът. А може да бъде и пържола или запечен рибен котлет на плоча. Всички те се приготвят в момента преди да бъдат сервирани, но и за всички е необходимо малко време докато станат готови. Обаче, в настоящия случай на моя говежди стек аламинут, освен основното значение за приготвено на момента, аламинутът играе и ролята на дума подсказваща времето за приготвяне на стека – точно 1 минута. Но не е само това причината, заради която искам да ти споделя тази рецепта. По-скоро е заради самото месо и идеята да се включи в богата салата, в която може да събереш всичко, което ти дава лятото. А за разнообразие, в съчетание с тях предлагам и два вида дресинг.

Богата лятна салата с говежди стек аламинут и дресинг със синьо сирене

Цялата публикация »


Грилована цикория с прошуто, сушени домати и бешамел с гауда и намачкани картофи с мед

След първата дълга командировка на Вальо започна една традиция – да ми носи кулинарни книги с националната кухня на местата, които посещава. С това открих един голям плюс за себе си – да се запозная с още интересни истории и рецепти. Разбира се нищо не би било същото, ако аз самата бях на тези места за да усетя атмосферата на градовете, уличната храна и характерните за страните продукти и обичаи, но все пак съм доволна, защото дори една книга ми дава достатъчно материал за размисъл, за търсене и откриване, за експериментиране и разнообразие в храненето, от което по всичко личи имам голяма нужда.

Грилована цикория с прошуто, сушени домати и бешамел с гауда и намачкани картофи с мед

Цялата публикация »


Ягодов пай с мента и меренг

Понеже изминалият месец май беше… дори не знам как да го опиша, но нека кажем, че не беше моят месец, нямах търпение да дойде сутринта, в която като се събудя ще погледна в календара, че започва юни. И какво толкова? Първото число на нов месец не променя нищо, освен психологическата ми нагласа, че започва нов месец, вероятно по-добър. (Сигурно не напразно, в някои страни на първо число на месеца се поздравяват с „Добър месец!“). Надявам се да е така, въпреки остатъчната вълна от умора и най-вече разсеяност от предния месец, както и прогнозите в личен и служебен план за заетост през цялото време.

Ягодов пай с мента и меренг

Но наистина изглежда юни да бъде по-добър за мен, защото още първият уикенд от него беше свободен от ангажименти. Цял един уикенд! Идеален случай да приготвя нещо намислено и да напиша публикация. Винаги съм свързвала месец юни с ягодите, така както всички например асоциират месец май с розите. От юни считам, че започва лятото – най-приятният за мен сезон. Не само заради изобилието от зеленчуци и плодове непрестанно предизвикващи идеи, които продължават до края на есента. Не само защото у дома правим планове за поредното пътешествие по света по време на лятната отпуска. Не само заради топлите вечери и нощи. Мисля, че е заради светлината. Топла светлина до късно. Това определено ми действа добре. Освен това съм родена през юни. Значи, по всичко личи, че това е моят месец. Много по-добър и разбира се с ягоди, които вече нямам търпение да преобразя. Този път е пай.

Цялата публикация »


Печен агнешки бут и оризов пилаф

Когато дядо ми и баща ми извадеха голямата тава от пещта и я поставеха на масата в беседката, всички очаквахме повдигането на фолиото. Моят поглед на тази ситуация е някъде от нивото на масата, освен ако не съм се качила на стол с подпрени лакти върху нея за да виждам по-добре. Фолиото покриващо тавата се отстраняваше внимателно и на етапи, защото надигащата се пара под него беше много гореща. Но беше и изключително ароматна, като струва ми се най-открояващ беше букетът от билки с преобладаващ джоджен в него. Разгърнеше ли се цялото фолио, под него, на все още слабото пролетно слънце блестеше хрупкава и леко мазна коричка в тъмно златист цвят. Тя беше едно от най-вкусните неща на агнето печено в пещ – завито с булото и задушавало се под фолиото с часове. За тези часове мазнината, соковете и предварително добавената вода, заедно с използваните подправки и билки, създаваха невероятен сос, от който гребяхме с комат хляб приготвен от баба ми (естествено!).

Печен агнешки бут и оризов пилаф

Това печено агнешко беше най-вкусното за мен. Просто защото не съм познавала друго. След като започнах да се интересувам повече от готвене, научих много, а едно нещо от всичко, което знам, е че печенето се осъществява без добавяне на течности и без плътно покриване с фолио или капак. И освен това е препоръчително месото да не се пресушава, както често се случва с тези задушавани с часове агнета, при които месото придобива почти сив цвят и се дърпа на конци – признак, че в него вече няма вода, макар и постоянно да се е готвило в сос. И докато онова агнешко в пещта за мен тогава е било неповторимо вкусно, то сега го предпочитам по по-различен начин – наистина печено.

Цялата публикация »