Като малки деца сме вярвали в чудеса. Вярвали сме в дядо Коледа, във феи и в чудовища. Вярвали сме, че мама слага една тайна съставка във всеки сладкиш, който го прави най-вкусния на света. Прочетох една история за кутийката с тайна подправка, която ме накара да се усмихна и за сетен път да се убедя в чудесата. Те съществуват, трябва само да повярваме в тях.
Категория: зърнени снакове, хляб и тестени
– 9 ноември 2009
Защо имам блог? Този въпрос ми задава Тодор Христов от novavizia.com и както той се е изразил в неговия отговор на въпроса, “подхвърля ръкавицата“ на мен в тази игра. 
Хубав въпрос – първо ще отговоря аз. И преди да се впусна в обяснения искам да отбележа, че всеки от нас се въвлича в някаква сфера, интересна и вълнуваща за него. Дали ще пише, ще рисува, ще вае скулптури или ще създава нов дизайн, няма значение. Важното е това, което прави да му доставя удоволствие и да продължава да се развива. Моето амплоа е кулинарията.
Категория: emotions
– 5 ноември 2009
Досещаш се за онази малка паста с много правилни форми наречена кус кус. Продава се навсякъде и заблуждава потребителя. Със същия успех може да си купиш паста на звездички за супа и да го наречеш кус кус. Приготвен от твърда пшеница с обозначение на опаковката за време на варене. Имам тук една рецепта с този кус кус. Но този, който се използва в Мароко е от пшеничен грис (понякога се използва ечемик или просо), които се навлажняват и смесват с брашно. За да се образуват миниатюрните гранули, процеса е дълъг и трудоемък, когато се прави на ръка.
Категория: мароканска кухня, месо, основни ястия
– 4 ноември 2009
Цветовете в чинията са първото нещо, което привлича вниманието и апетита. Следва миризмата и накрая блажено вкусваме за да разберем дали това, което виждаме съвпада с очакванията. В повечето случаи, когато дегустирам храна, представите за нейния вкус се дублират с реалността. В други случаи комбинацията в чинията ме изненадва, учудва и предизвиква в мен еуфория.
– 30 октомври 2009
Зеленчуците за мен са предпочитаните продукти, с които мога да приготвя всевъзможни домашни манджи, гювечи и по-изискани ястия. Не ме притеснява факта, че рядко приготвям месо. Просто слушам организма си, а той казва точно това – зеленчуци. Наравно с плодовете те присъстват ежедневно в менюто ми. Дори когато нямам достатъчно време да приготвя топла храна, в сандвича ми задължително има резен-два домат. Сандвич ли споменах? Да не се повтаря!
Категория: гръцка кухня, зеленчуци, основни ястия, постно
– 28 октомври 2009
Блогът се задвижва от WordPress и Carrington.
Последни коментари