Нахутът в таверна „Никуляс“

Не ме гледай ококорено. Тук съм си, не съм тръгнала да обикалям гръцките острови, нито пък съм открила нов гръцки ресторант в София. Просто намерих една книга в книжарницата, която веднага купих и много бързо прочетох и то от първата до последната буква. Обикновено не се зачитам в последната страница с подробности за издателството, редакцията и прочие, но се улавям, че все по-често го правя. Останах приятно изненадана да видя, че редактор на въпросната книга е Людмил Хайдутов. Людмил е и моят редактор на кулинарната книга, по която работих (в по-голямата си част) през 2013 година и при която изгледите са скоро да я разлиствам с ръце. Обаче шшшт, тихо! Не казвай на никого засега, защото въпреки, че редакцията ѝ е завършена има още работа по нея. Междувременно съм се вманиачила да чета книги с кулинарна тематика, в която тенденцията е между историите на автора да се вписва по някоя и друга изпробвана или забелязана в кухнята на някой ресторант рецепта.

Нахут с карамелизиран лук и розмарин

Цялата публикация »


Пълнени есенни картофи

Ако има нещо като сатурнова дупка за майки преди рождения ден на децата им, то мисля, че аз много ловко я заобикалям. Това не отменя малка доза суматоха по организиране на първия рожден ден на Даниел, ако изобщо в момента мога да нарека действията си „организация“. Имах идея партито да се случи на открито с много хора и с още по-много деца, но ето, че започвам да включвам думата есен в публикациите си, затова нищо не се знае до последния момент. Ще бъде ли топло, ще вали ли, ще духа ли вятър….. все неща, които дори прогнозите за времето не биха могли да ми обещаят със сигурност, така че да знам какво да предприема. Двамата с Даниел все по-често стоим на прозореца и съзерцаваме капките дъжд, които се лепят по стъклото, а той се опитва да ги оближе с език. Все по-рядко слънцето се показва на залез, така че да освети прозорците на отсрещните сгради, които заблестяват като златни камъчета и предизвикват възклицание „Аа!“ от Даниел, посочвайки към тях. Все по-уютно е и на двама ни да играем на новото червено килимче пред дивана. Дали пък да не си направим торта и да я изядем сами?

Пълнени есенни картофи

Цялата публикация »


Флорентински стек

След като си обещах малко почивка от тосканската кухня, сега сигурно се чудиш какви ги върша. Ами, нагаждам се според настроенията на месарниците. Това е много деликатна работа. Ако решиш да приготвиш телешко задушено, разбира се точно в този ден няма да има подходящото телешко, даже изобщо някакво телешко. Ако пък ти се ядат агнешки котлети може да си обикаляш цял ден и да не намериш идеалното парче, което ти трябва за да удивиш гостите си. Виж, със свинско е пълно, не мога да се оплача, обаче пилешко изобщо няма. Както и да е. За говеждото мисля да попиша и по специално за разрез, който никой у нас не си прави труда да направи.

Флорентински стек

Цялата публикация »


Пичи в сметаново-чеснов сос с трюфел

Нямах намерение да се занимавам с пичи или поне не в скоро време, защото килерът ми е претрупан с градинска продукция от бабата на Никоела, а зрели домати, чушки и червено цвекло не биха издържали дълго време. По-голямата част от тях съм складирала в килера, защото в хладилника ми пък се борят за място (по-точно аз се боря да намеря място) на буркани с кисело мляко, кора с дребни яйца и една голяма тенджера пълна с буябес. И с буябес не мислех да се занимавам, но докато чета най-увлекателната книга за вино, която някога ми е попадала (може би защото Яна все още не е написала своята, а от леко парливите понякога публикации в блога ѝ и краткия разказ в „Истории от кухнята“ може да предположим, че има какво да каже и то непредубедено) ми се дояде нещо много морско, ако може от южен Прованс. Така в пристъп на вдъхновение, озовавайки се пред рибния щанд купих от всичко, което си харесах, даже и това, което не присъстваше в рецептата. Затова сега имам голяма тенджера с морска супа.

Пичи в чесново-сметанов сос с трюфел

Цялата публикация »


Риболита

Учудвам се, когато в книгите, в които главният герой или приятели на главния герой организират обяд и вечеря, менюто им изобилства от ястия, всяко едно сервирано по своя ред, много често с подробности за приготвянето им, от които ми идва да дочета абзаца и да скокна в кухнята. Учудването ми е от количеството и броя на ястията сервирани на едно хранене. Забелязвам, че тези разточителни обеди и вечери, освен че са придружени с много вино, се случват все в селските райони, където се предполага, че хората извършват доста физически труд. Ако са ти попадали книгите за Прованс на Питър Мейл, Хиляда дни в Тоскана и Под небето на Тоскана, знаеш за какво говоря.

Риболита

Цялата публикация »