Все повече си мисля за това какво ни се предлага на пазара, в магазина, на лавката, в ресторанта. Има ли начин да се храним здравословно? Трябва ли да отидем на село и сами да отглеждаме зеленчуците и плодовете, които ядем? Храната, която обикновено приемаме, по наше желание ли е или наложен вкус? Вероятно отговорите на тези въпроси се крият в самите нас. Като започнем от възпитанието, начина на мислене, социалната среда, в която живеем… Заложници ли сме на комерсиалното общество?
– 19 ноември 2009
В малкото свободно време, което ми остава се опитвам да свърша хиляди неща и да бъда полезна на близките и приятелите си. Те ме подкрепят във всяко едно отношение, а аз изслушвам техните съвети (дори в повечето случаи да не ги изпълнявам 
). Благодарна съм. Но за мен благодарността не е израз само на добро възпитание. Да бъдеш благодарен на някой означава, че си приел неговото мнение, жест или просто усмивка. Самата дума говори за признание и искреност, които не трябва да прикриваме.
Категория: десерти, плодове, тестени печива, хляб и тестени
– 15 ноември 2009
Сама. Разходка в парка в слънчев есенен ден. Цветовете ме омагьосват. Шумът на листата ме кара да спра, да се замисля. Тишина. Обзема ме щастие. Повдигам глава. Ясно, синьо небе и много топли цветове. Затварям очи и се усмихвам. Цялата съм спокойствие.
Малко отделено време за така желания момент да остана сама със себе си и да не мисля за друго освен за топлината на последните слънчеви лъчи, лекия вятър, който разпръсква листата и малките неща, които ме карат да се усмихвам. Най-хубавия момент от есента. Хванах го и го задържам за дълго.
Категория: зеленчуци, основни ястия
– 11 ноември 2009
Като малки деца сме вярвали в чудеса. Вярвали сме в дядо Коледа, във феи и в чудовища. Вярвали сме, че мама слага една тайна съставка във всеки сладкиш, който го прави най-вкусния на света. Прочетох една история за кутийката с тайна подправка, която ме накара да се усмихна и за сетен път да се убедя в чудесата. Те съществуват, трябва само да повярваме в тях.
Категория: зърнени снакове, хляб и тестени
– 9 ноември 2009
Защо имам блог? Този въпрос ми задава Тодор Христов от novavizia.com и както той се е изразил в неговия отговор на въпроса, “подхвърля ръкавицата“ на мен в тази игра.
Хубав въпрос – първо ще отговоря аз. И преди да се впусна в обяснения искам да отбележа, че всеки от нас се въвлича в някаква сфера, интересна и вълнуваща за него. Дали ще пише, ще рисува, ще вае скулптури или ще създава нов дизайн, няма значение. Важното е това, което прави да му доставя удоволствие и да продължава да се развива. Моето амплоа е кулинарията.
Категория: emotions
– 5 ноември 2009
Блогът се задвижва от WordPress и Carrington.
Последни коментари