Глазирано свинско бонфиле с резене

С първия сняг, смяната на времето и пускане на парното, мисля че е крайно време да стартирам с рецептите от есенна и зимна Тоскана. Досега не съм имала такова пристрастяване към някоя кухня, така както към тосканската след ваканцията това лято. Приготвянето на една, две, три, четири, пет рецепти от нея не са никак достатъчни да ми дадат засита на желанията да опитвам още и още. Тосканската кухня, чиито ястия се базират на кухнята на бедните и от минимално количество налични съставки се превръщат вкусни и засищащи ястия, е кухнята, която с ръка на сърце мога да кажа не само, че ми е любима, но това е кухнята по-която съм обсебена вече няколко месеца и която със сигурност трайно се настанява в ежедневното меню.

Глазирано свинско бонфиле с резене

Винаги е приятно да приготвя нещо вкусно от малко съставки, но съставки с изключителен вкус и питателност – подробност, която не трябва да се забравя при приготвянето на каквото и да било. Но освен тази храна, Тоскана си има и по-богатите, наситени с празничност рецепти, разбира се обгърнати от наличните диворастящи или култивирани треви в градината.

Цялата публикация »


Новата Захер

Понеже никой не знае рецептата за торта Захер, не знам дали изобщо е правилно да я наричаме така, но да кажем, че много съм се постарала да направя този Захер възможно най-близък до Захер, но и да притежава малко повече от характеристики на съвременния вкус. Точно преди четири години направих публикация за торта Захер, която ми харесва. Два месеца по-късно ядох торта Захер в сладкарницата на хотел Захер и установих, че тортата е много по-суха, с много по-сладка глазура, но опитвайки от нея сред обстановката на виенския салон в центъра на Виена и придружена с истинско виенско кафе, критиките ми се смекчиха дотолкова, че да замлъкна за момент и да се отдам на удоволствието от поредната шоколадова хапка с поредната глътка сметаново кафе насред тихия говор на хората, отишли там да правят същото.

Новата Захер

Цялата публикация »


Глиганско месо в тъмен белгийски ейл с мед и задушено червено зеле с ябълки и дюли

Изглежда напоследък ме привлича съставянето на дълги заглавия за рецептите. И най-малко по две рецепти в публикация. Те, разбира се, трябва да се допълват, но не е изключено да се приготвят и поотделно. Обаче обикновено намирам един продукт, най-често подправка, която да добавя в двете отделни ястия, така че те наистина да се допълнят, да имат сходство във вкуса, но не точно като кюфтета с картофена салата и лютеница или пък пиле с ориз, а по-скоро като свързване на отделните продукти, така че те да не загубят своята идентичност и всеки отделен вкус да се откроява от цялото, но и да допълва следващия. Като свързващ елемент в настоящите рецепти използвах мед – сладък и ароматен, балансиращ силната миризма на дивечовото месо, където допълва горския полъх на ароматни треви, омекотяващ характерния вкус на зелето и подчертаващ ароматът на горски гъби и карамел в леката тръпчивост на тъмния белгийски ейл.

Задушено глиганско месо в тъмен белгийски ейл

Цялата публикация »


Печен карфиол, кюфтенца с червени боровинки и млечен сос с мента и нар

Откакто разбрах, че печеният карфиол е моят карфиол, нетърпеливо очаквам сезонът му за да му се насладя с поредния сос. Сам по себе си той е вкусен, по-големите парченца от него са сочни и хрупкави, по-малките карамелизирани и топящи се в устата, а това, което може му придаде различни оттенъци всеки път е сосът, с който да се сервира. В случая дори няма да говорим само за сос, а за много лесен сос с допълнително овкусяване от прясна мента и рубинено червените сладко-кисели зрънца на нар, но и за още нещо, което допълва всичко това за да му даде името „вечеря“ в пълния си смисъл.

Печен карфиол с кюфтенца и млечен сос

Цялата публикация »


Есента на мама

Мама се вихри у дома с есенни декорации. Събира шишарки, шипки, кестени и листа за да си направи украса. Да внесе есента у дома. И есенния ангел е извадила. Купува тикви във всякакви форми и размери и украсява кухненския плот с тях. Не след дълго ги срязва, почиства от семената и ги изпича във фурната докато станат карамелено-кафяви на повърхността. Понякога ги нарязва на малки парчета и ги сварява на пара. Защо са ѝ на пара, като по-вкусни стават печени? Разнасят аромат на карамел и сладка есен. Сигурно има защо.

Есенно пънче

Цялата публикация »