Сякаш половината време от годината това чакам – топли вечери, отворени прозорци и врата на балкона, миризмата на почва, с която току-що покрих семенцата на латинка; свежи, тревисти аромати от чашата бяло вино и още по-голям копнеж по наближаващото лято и всичко, което го съпътства. Имам предвид всичко, което го съпътства като храна. Вальо ми се смее. Обяснявам му как латинките ще тръгнат нагоре, ще ги вържа тук и тук, ще стане като зелена стена. После ще ги обера и ще ги сложа в салатата. „Всичко искаш да изядеш“ – казва ми Вальо и макар да беше шеговито, май наистина е така. И няма как да си мисли друго, особено след люляковата импресия. Но пролетта бързо минава и затова не искам да изпусна нищо от нея. Наред са свежите аспержи, които от година-две насам се превърнаха в един от любимите ми акомпанименти за любимия ми совиньон блан.
Миналата седмица бях на 
