Печено свинско месо от бут и лучен сос с мадейра

Тази рецепта ми беше като упражнение за коледната вечеря, на която очаквам да се съберат повече хора от семейството. Не беше нещо необичайно или трудно, но нали знаеш, трябва да си винаги подготвен. По-интересната част за мен беше обезкостяването и разфасоването на цял свински бут. Нещо, което не бях правила от много години насам, а от времето когато съм го правила нямам почти никакъв спомен, освен честата нужда от лейкопласт, след поредния добре наточен нож от баща ми.

Печено свинско месо от бут и лучен сос с мадейра

Цялата публикация »


Седмица в случки

Изминалата седмица беше сравнително натоварена за мен. Сравнително, защото имайки предвид, че през повечето време си стоя вкъщи и се грижа за Даниел без да имам с какво да се похваля или разкажа (ако изключим бързия темп в момента, с който Даниел порасва и научава всеки ден нещо ново, прави нещо ново, включително и бели и буквално расте пред очите ми), то през изминалата седмица се случиха толкова много други неща накуп, че понеделникът ми беше ден за възвръщане към обичайните неща, с които минава денят ми, само че все още леко зашеметена от всички емоции.

Йоана вкъщи

Цялата публикация »


Салата от тиква със зелена леща и козе сирене

Това оранжево чудо тиквата не се харесва на някои членове на моето семейство. Нямам представа защо, но съм сигурна, че бъркат и просто все още не са открили тяхната тиква. Това ми звучи много познато. Когато аз най-накрая открих кой е начинът за приготвяне на моя карфиол, той стана и техния карфиол, но с опитите ми да предложа печена тиква с мед и орехи например, рядко се случва да не я изям всичката сама. Това може да отнеме няколко дни или седмица докато и на мен ми втръсне от тиква. За щастие откакто Даниел започна да се храни с пюрета, вече имам съучастник в тиквеното си пиршество и печените или варени парчета започват да свършват по-бързо, отколкото преди.

Салата от тиква, зелена леща и козе сирене

Цялата публикация »


Канелено-карамелени кифлички с тиква

Време е да сложа малко повече подправки тук. От онези, които напомнят за коледен сладкиш. Онези подправки, които имат способността да разсеят миризмата на пушек, носеща се на талази в студения въздух. От онези подправки, от които ти става уютно, когато ги вдъхнеш. Става ти уютно, защото ги асоциираш с топлината у дома, когато навън е достатъчно студено, че да не ти се излиза и искаш само да се сгушиш под някое одеяло и да наблюдаваш през прозореца как бледата светлина бързо преминава в сиво-син фон, на който една по-една светват рамките на прозорците от отсрещните сгради в топло жълто. Някъде там е шумно, чуват се гласове, вижда се движение. Другаде е тихо и спокойно, само жълто-оранжевата светлина зад пердетата предполага, че там има някой. Погледнато отвън, у нас вероятно няма признаци да се случва нещо. Но всъщност, нещото което се случва разбива на пух и прах онзи студен пушек и колкото синьо-сивия фон става все по-тъмен и плътен, почти черен, толкова жълтата светлинка излизаща през очертанията на прозорците става все по-топла, оранжева до канелено-карамелена.

Канелено-карамелени кифлички с тиква

Цялата публикация »


Глазирано свинско бонфиле с резене

С първия сняг, смяната на времето и пускане на парното, мисля че е крайно време да стартирам с рецептите от есенна и зимна Тоскана. Досега не съм имала такова пристрастяване към някоя кухня, така както към тосканската след ваканцията това лято. Приготвянето на една, две, три, четири, пет рецепти от нея не са никак достатъчни да ми дадат засита на желанията да опитвам още и още. Тосканската кухня, чиито ястия се базират на кухнята на бедните и от минимално количество налични съставки се превръщат вкусни и засищащи ястия, е кухнята, която с ръка на сърце мога да кажа не само, че ми е любима, но това е кухнята по-която съм обсебена вече няколко месеца и която със сигурност трайно се настанява в ежедневното меню.

Глазирано свинско бонфиле с резене

Винаги е приятно да приготвя нещо вкусно от малко съставки, но съставки с изключителен вкус и питателност – подробност, която не трябва да се забравя при приготвянето на каквото и да било. Но освен тази храна, Тоскана си има и по-богатите, наситени с празничност рецепти, разбира се обгърнати от наличните диворастящи или култивирани треви в градината.

Цялата публикация »