Роклите никога не са ми стояли толкова добре, а киселото е любимият ми вкус.

Някои вече се досетиха, но и аз не си мълчах особено. И как да си мълча!? Мога ли да скрия щастието си, трепетите от всекидневните промени, които се случват с тялото ми, вълнението от неизвестното, но желано бъдеще? Не мога. И никой не би могъл. Особено когато усмивката личи от километри. Научавам се да чувам пулса си, и пулса на човечето вътре в мен. Обзема ме невиждано за моя нрав спокойствие, говоря по-бавно (или поне се опитвам), защото се задъхвам, мечтая още повече от преди и много обичам кисело.




